Знахарско лечение, описано от българския оперен певец Михаил Люцканов

От 1912г.

Българската народна медицина считала, че болките в корема се причинявали от "развиване на пъпа". В тези случаи народните лечители предприемали т.нар. "завиване" на пъпа. За целта те намазвали корема с на болния с масло, слагали на пъпа запалена восъчна свещ и я захлупвали с гърне. Образувалият се вакуум изтеглял кожата в гърнето, след десетина минути гърнето се сваляло. Тази процедура можело да доведе до опасни последствия, сред които е пробивът на възпален апендикс, чиито начални признаци народът ни е разпознавал като "развиване" на пъпа. Това застрашаващо живота състояние можело да завърши със смъртоносен перитонит.

Информация за характерно българско знахарско "лечение" е описана от известия оперен певец Михаил Люцканов. Тя е съхранена в неговата мемоарна книга от 1976 година, носеща заглавието: "Моят път към оперната сцена". На 12 годишна възраст той получил възпаление на апендикса, но родителите му не бързали да вземат мерки.

Известният български певец описал, че: "Когато положението ми се влоши заплашващо, повикаха един от малкото лекари по това време в София. От пръв поглед лекарят определи диагнозата – "възпаление на правото черво", и като първа мярка препоръча да се сложи на болното място лед.

Родителите ми не повярваха на лекаря и повикаха махленската знахарка баба Параскева. Тя ме съблече, поиска синьо мастило и сламка от метла, с която начерта на корема ми голям кръг, в средата на който изписа разни заклинания и кръст. След това в паница, пълна с вода ми гаси въглени на главата, като произнасяше разни заклинания. Описвам подробно това лечение, за да се види как през 1912 година в столицата на България народът вярваше на бабини лечения. Разбира се, от това лечение заболях от перитонит и бях спасен само благодарение на един немски хирург, доброволец във военна болница през Балканската война, който ми направи спешна операция."

Статията е част от историята на:

• Място на суеверието в историята на българската медицина