Зъболекар гравира тайно послание върху протезата на японския генерал, отговорен за погрома на Пърл Харбър

От 1946г. до 1948г.

След като през 1945 г. Япония се предава на САЩ, бившият японски министър-председател Хидеки Тоджо преживява поредица от неблагоприятни за него събития. След неуспешен опит за самоубийство, стомахът му е увреден (той се опитва да се застреля в сърцето, но уцелва коремната област) и се налага да се възстановява в затвор в Токио, където изчаква процеса за военните си престъпления. Докато е там, той става жертва на шегаджия, който оставя тайно послание, гравирано върху долната повърхност на изкуственото му горно чене, точно над езика му: „Помни Пърл Харбър“.

На 7 декември 1941 г. японският военноморски флот изненадващо напада американската военна база Пърл Харбър, намираща се на Хавайските острови. Това е поводът, който принуждава САЩ да обяви война на Япония, да влезе във Втората световна война, и в последствие да си отмъсти с атомните бомби, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. По време на военния удар загиват 2 403 американци, а над хиляда са ранени. Япония е оставила безброй примери за безпрецедентни военни акции, извършени без предупреждение, особено в период на преговори, което кара тогавашния президент Франклин Д. Рузвелт да заяви, че датата ще остане завинаги позорна част от историята на страната на изгряващото слънце.

Посланието е идея и дело на 22-годишен зъболекар от американския флот на име Джак Малъри. Малъри е назначен в 361-ва стационарна болница в Токио, отговорна за близко разположения затвор Сугамо, където лежи Тоджо. Само месец след пристигането си в Япония през 1946 г., Малъри получава смайваща задача: да изготви зъбни протези за тактика и ръководителя на японските военни действия срещу САЩ.

Джак Малъри и неговият съквартирант, зъболекарят Джордж Фостър, са повикани в Сугамо да прегледат Тоджо, чиито зъби гниели и буквално се рушали от венците му.

„Знаех, че ще срещна един зъл човек,“ разказва Малъри през 2002 г. в интервю. „Да го видя беше шок. Той беше много смирен и кротък малък човек.“

Тоджоо моли да му бъдат предоставени зъбни протези, за да може да се защити сам на предстоящия процес. Той знае, че екзекуцията му е почти сигурна, затова, когато Малъри му предлага да му направи пълна протеза с горно и долно чене, Тоджо не се съгласява и пожелава само горна протеза. Японецът е напълно наясно, че няма да се нуждае от ченетата, тъй като неминуемо ще получи смъртна присъда и не иска да губи времето на зъболекарите.

Малъри и колегите му започват работа и използват възможността да си направят легендарна шега. Зъболекарят в началото желае да изпише „Помни Пърл Харбър“ на протезата, но знае, че подобно подозрително съобщение може да бъде хванато лесно. Затова решава да използва Морзовия код – врязва фразата под формата на точки и тиренца по долната повърхност на изкуствените зъби.

Малъри и Фостър винаги наричат стореното от тях „шега“.

„Осъзнах, че е мой дълг да изпълня задачата,"- спомня си Фостър през 1988 г., "но това не означаваше, че не мога да се забавлявам през това време.“

„Не го направихме от гняв," казва Малъри през 1995 г., "просто малко хора имаха възможност да изкарат тези думи от устата му.“

Първоначалната идея е шегата да остане в тайна, но новината излиза наяве, когато някой от колегите на Малъри си отваря устата пред своите близки у дома. Историята се разпространява със скоростта на светлината и дори стига до тексаска радиопрограма.

Слухът за стореното не подминава и Токио и Малъри признава всичко пред прекия си началник, преди той да е узнал от трета страна.

„Това е ужасно забавно," му казва висшестоящият,"но може да ни сритат задниците заради него.“

След това висшият военнослужещ му нарежда веднага да се погрижат за стореното.

Хидеки Тоджо по време на военния процес

Късно една вечер през февруари 1947 г. – около три месеца след осъществяването на шегата с надписа „Помни Пърл Харбър“ - Малъри и Фостър посещават Тоджо в килията му и молят охраната да го събуди. Причината е, че трябва спешно да поправят протезата му – Малъри ловко и дискретно заличава посланието от фалшивите зъби. Всички доклади по случая сочат, че Тоджо никога не узнава за направеното от тях.

На следващата сутрин един изключително ядосан и високопоставен полковник привиква Малъри и Фостър, за да ги разпита за скалъпената от тях шега. След като предната вечер те изкусно и дискретно са заличили доказателствата за стореното от тях, младите зъболекари убедително отричат всички отправени им обвинения.

През 1947 г. Джак Малъри се завръща в САЩ и отваря зъболекарска практика в Калифорния, която жъне успех десетилетия наред. Преди да напусне Токио, той прекарва един ден в съдебната зала по време на процеса на Хидеки Тоджо. Спомня си, че японецът го разпознал в публиката, усмихнал се, посочил зъбите си и се поклонил в негова посока в израз на своята благодарност.

Тоджо успява да говори в своя защита по време на процеса и поема отговорност за японските военни действия по време на Втората световна война. Признат е за виновен и е осъден на смърт - на 23-ти декември 1948 г. е обесен.

Джак Малъри умира през 2013 г. на 88 години. В краткото му възпоменание, публикувано в интернет, се споменават ски и други забавления, както и вяло „зъболекарската шега“, която си направил с Хидеки Тоджо, „мозъкът, който стои зад атаката на Пърл Харбър.“

 по статията работи: Величка Мартинова