Игнац Земелвайс – унгарският пионер, приложил за пръв път антисептични процедури в медицината

От 1818г.

Игнац Земелвайс неслучайно се смята за пионер в прилагането на антисептични методи в медицинската практика. Още през втората половина на 19-ти век той популяризирал теорията си, че редовното измиване на ръцете отстрана на медиците и  стриктната хигиена в болниците би могло да понижи драстично високата смъртност при жените по време на раждане. Въпреки че откритията му не получили широка популяризация и дори били сметнати за неоснователни от други негови колеги, след смъртта си той се прочул с прозвището "спасител на майките".

Земелвайс бил роден през 1818-та, а през 1837-та започнал да учи право във Виенския университет. Скоро обаче начетеният мъж рязко променил посоката и се посветил на медицината. Специалистът се дипломирал през 1844-та, а по-късно получил възможността да специализира акушерство и гинекология под опеката на няколко изявени специалисти в областта. През 1846-та Игнац станал асистент на професор Йохан Клейн в Първа гинекологична клиника на държавната виенска болница. Още в началото на службата си там, Земелвайс установил с изненада, че процентът на смъртните случаи при родилките в лечебната институция бил притеснително висок – приблизително около 10%. Не така обаче стояли нещата във виенската Втора гинекологична клиника, където се предполагало, че се работи при същите условия. В резултат, жените в австрийския град се надявали на късмета да попаднат във второто заведение или предпочитали да раждат в домашни условия, от страх, че нещо може да им се случи.

По същото време и провокиран от медицинско любопитство, Игнац започнал да разследва причината за т. нар. следродилна треска. Един конкретен случай насочил разсъжденията и наблюденията му в правилната посока. По време на аутопсия с учебна цел негов колега бил случайно порязан от скалпела на студент и, за съжаление, няколко дни след това се разболял тежко, загубвайки в крайна сметка битката с живота. След аутопсията на починалия, Земелвайс открил сходни патологични характеристики с тези на жените, починали от следродилна треска. Игнац знаел още, че специалистите от Втора гинекологична клиника нямали практиката да извършват аутопсии и, че голяма част от ражданията там се поемали изцяло от медицински сестри. Унгарецът имал добра причина да предположи, че поддържането на стриктна хигиена в родилните отделения, както и редовното измиване на ръцете биха променили черната статистика и биха спасили живота на повече жени. Затова специалистът побързал да въведе редица хигиенни правила в болницата и да вземе нужните мерки. Управата на лечебната институция обаче не била съгласна с възгледите му и през 1849-та го освободила от длъжност, оставяйки го да си търси работа като университетски преподавател. Много скоро мъжът бил поканен от виенската медицинска общност да изнася лекция за произхода на следродилната треска и проблемите, свързани с овладяването на този проблем. През 1861-ва той дори публикувал научен труд по темата - "The Etiology, Concept, and Prophylaxis of Childbed Fever ". Въпреки въодушевлението си, унгарецът не успял да спечели на своя страна учените и медиците, които го обвинили в липсата на научна аргументация на тезите си.

Този своеобразен неуспех и последвало академично отхвърляне в крайна сметка се отразили пагубно върху нервите на медика. Той преживял нервна криза и бил изпратен в приют за душевно болни. Важно е да споменем, че малко преди това Игнац претърпял операция на ръката си, която бил порязал, следствие на което го поразила инфекция. Две седмици след приема си в приюта той бил жестоко пребит от пазачите на заведението и по ирония, на 47-годишна възраст, починал от септицемия.

Макар че животът му не бил особено лесен, след смъртта си специалистът все пак получил признание и в Будапеща, както и във Виена били издигнати негови паметници.