Изводи от употребата на кокаина в стоматологията

От 1890г.

Много от пионерите в областта на работата с кокаиновата местна упойка развиват пристрастяване към лекарствените препарати с кокаин (в това число се вписват имената на Уилям Холстед и Чалз Хол). Единствено д-р Холстед, благодарение на неизчерпаемата си енергия и силата на своята воля, той успява да се справи със зависимостта, след продължително лечение в болнично отделение със специален режим. По-късно, медикът основава университета „Джон Хопкинс” в Балтимор. Известният хирургически факултет въвежда за пръв път в света (през 1890 година) употребата на стерилизираните гумени ръкавици при операции.

Токсичността на кокаина, правилното му дозиране, „високата цена”, която плащат пациентите, лекувани с него, както и сложният процес за получаване на точно дозиран и стерилен кокаинов разтвор кара зъболекарите от Северна Америка през 90-те години на XIX век да използват кокаинова упойка много рядко. Най-често в стоматологичната практика се използва относително безвредният "райски газ" (азотен оксид), за който са разработени специални устройства. В Европа, медиците констатират, че инжектирането на разтвор на кокаин позволява извършването на по-сложни манипулации като ваденето на зъби. Пол Реклус в Париж и Карл Лудвиг Шлайх в Берлин поставят основите на приложението на местната упойка в хирургията на меките тъкани, но този факт не допринася особено за напредъка на местна анестезия в стоматологията.

След няколко години, през които кокаинът се употребяват активно, лекарите разбират, че приложението му не е оправдано за всички случаи, а и не е напълно безопасно. Алкалоидът в кокаина бързо се разпространява в мястото на инжектиране в тялото. Въпреки това, той може да достигне до мозъка и да възпрепятства дейността на дихателния и двигателния център. Границата на възникване на тези опасни странични ефекти при различните хора е силно неравномерна, така че е трудно да се установи индивидуалната безопасна доза. Освен това, кокаинът причинява пристрастяване, а и не е особено евтин медикамент. И така, откритието на други подходящи средства за местна анестезия трябвало да продължи. Търсенето на медикаментозен заместител кара химиците да търсят нов анестетик, трансформирайки някои кокаинови продукти. Основи за наблюдението на учените стават химичната структура и физиологичното действие на веществата. С тези експерименти се заемат двата сравнително нови клона на науката - синтетичната химия и експерименталната фармакология. През последните две десетилетия на XIX век, от особен интерес за изследователите става търсенето на местна кокаинова упойка, която да притежава същата висока ефективност, но да няма странични ефекти.

Статията е част от историята на:

• История на наркотичните средства в медицината