Изследване от края на 20-ти век, доказващо терапевтичните свойства на розмарина

В продължение на векове розмаринът поддържал слава на широкоспектърно лечебно свойство и малцина били тези, които си позволявали да подлагат под съмнение неговите здравословни характеристики. Все пак, от втората половина на 20-ти век нататък учените започнали да му отделят все повече внимание, а клиничните проучвания, свързани с лечебните му характеристики, започнали постепенно да се увеличават.

Така, през 1999г. след поредица от експерименти екип от индийски учени доказали, че ароматното растение безспорно изиграва важна терапевтична роля в лечението и дори – в превенцията, на голям брой заболявания, между които: бронхиална астма, инфекциозни състояния, чернодробни и стомашни нарушения и много други. Индийците проучили открай докрай компонентите, които влизали в състава на розмарина, и на база своите проучвания направили голям брой заключения.

Специалистите установили, че най-важните елементи в съдържанието на розмарина били кафеената (която няма нищо общо с кофеина) и розмаринова киселина. По своята същност, последната се оказала силен антиоксидант, който бил чудесен "помощник" срещу оксидативния стрес. Тя се абсорбира добре в стомашния тракт, както и в кожата. Сред основните й функции е да стимулира производството на простагландин Е2, с което повлиява положително хромоналния баланс. Освен това се отразява добре върху гладката мускулатура.

Резултатите от изследването били поместени в популярния здравен вестник "Indian Journal of Experimental Biology" и дали тласък на още много "разследвания", касаещи лечебното растение. Много скоро пък щели да бъдат проучени и здравословните характеристики на етеричното масло от розмарин.

Статията е част от историята на:

• История на розмарина в медицинската наука