Изследване на актиномицетите, довело до появата на антибиотиците

От 1939г.

Любопитен е фактът, че създаването на пеницилина на Флеминг през 1928 г., свързано с откриването на тиротрицин през 1939 г. от Рене Дюбоа, е навело Селиуан Уаксман на идеята да изследва някои почвени микроби, които да се използват като евентуален източник на нови медикаменти с бактерицидно действие.

Целенасочената работа на Дюбоа, довела до синтезирането на тиротрицин, била доста по-различна от откритието (реализирано по-скоро при щастлива случайност) на Флеминговия пеницилин, тъй като тя е резултат от първото съзнателно „търсене” на съединения, произвеждани от почвените микроорганизми, които били в състояние да убиват някои патогенни бактерии. Той всъщност "хранил" грам-положителни бактерии, които изследвал на определени интервали с различни почвени смеси, надявайки се да открие микроби, които били в състояние да унищожават болестотворни бактерии. И действително, ученият съумял да изолира бактерия, произвеждаща вещество (разтворимо в алкохол), способно да инхибира растежа на грам-положителни бактерии. Откривателят нарекъл своето съединение тиротрицин. Алкохолният екстракт всъщност бил смес от две съединения: тироцидин и грамицидин.

Въпреки че антибиотикът, открит от учените не можал да оправдае своето клинично приложение, тяхното откритие било от изключителна важност за историята на медицината и фармацията. Работата на Дюбоа и Уаксман демонстрирала по категоричен начин ползата от извършването на скринингови изследвания на почвените микроорганизми. За съжаление тироцидинът се оказал много токсичен, и въпреки че грамицидинът бил състояние да лекува експериментални инфекции при мишки, той също бил твърде токсичен за евентуална системна употреба при хора. Всъщност грамицидинът е комплекс от шест сродни помежду си съединения и се използва и днес като средство за локално лечение на повърхностни кожни инфекции. Освен това той е един от трите основни компонента в съвременния лекарствен мехлем „Neosporin”.

Любопитен е фактът, че природни продукти, синтезирани от почвените микроорганизми често се произвеждат като комплекс от свързани помежду си молекулни съединения. Изследователската група, ръководена от Уаксман стартирала провеждането на изследване на трите основни вида микроби, които живеят в почвата (бактерии, гъбички и актиномицети). То целяло да открие още факти за тяхната способност да произвеждат антибиотични вещества. Ученият бързо установил, че актиномицетите били „най-плодотворният” източник на тези вещества. Последвалият систематичен преглед на почвените актиномицети довел до появата на актиномицин и стрептомицин, които също като тироцидинът и грамицидинът се оказали твърде токсични за клинична употреба. Въпреки това посоката в търсенето на нови антибиотици била определена.

Статията е част от историята на:

• История на антибиотиците