Изследване на египетски мумии показва, че древните хора често страдали от атеросклероза

От -1200г.

През 2008 г. Грег Томас, кардиолог от Калифорния, е по работа в Кайро. Докато е там, той посещава египетския Музей на антиките с друг кардиолог – Адел Алам от университета „Ал Ажар” в Кайро. Те попадат на мумията на цар Марнептах – фараон, който е живял преди около 3 200 години. Учените твърдели, че той е страдал от атеросклероза, т. е. натрупване на плаки по стените на кръвоносните съдове. И двамата кардиолози били убедени, че това не може да е вярно. Как може един древен египтянин да е страдал от сърдечно заболяване, когато повечето от рисковите фактори за развитие на заболяването – наднормено тегло, нездравословно хранене, пушене и липса на упражнения – не са съществували преди 3 000 години? Но как можели да го докажат?

Томас, медицинският директор на института по сърдечносъдови заболявания „Мемориал Кеър” в Лонг Бийч, Калифорния, и Алам обсъдили как могат да открият повече за състоянието на артериите на Мернептах. Те решили, че артериалните плаки могат все още да са видими при компютърна томография – компютъризирана технология, която създава 3D скенерни снимки. Плаките съдържат калций, който се разгражда бавно – ключова причина за издръжливостта и запазването на костите през хилядолетията.

След месеци преговори с местните власти двамата започват да сканират мумиите в музея (по ирония на съдбата египетските археолози не позволяват да се изследва мумията на Мернептах, тъй като е фараон). Онова, което те откриват, ги изненадва: много от мумиите наистина показват следи от мастни натрупвания в артериите. Когато съотнасят резултатите спрямо възрастта на мумиите (тогавашните хора имали по-кратка продължителност на живота и обикновено умирали на около 40 години), честотата на заболяването се оказва като при хората от съвременното общество – около 40%.

До този момент повечето учени смятат, че атеросклерозата се причинява до голяма степен от съвременния начин на живот. Решението на проблема изглежда ясно: ако се движим повече, ядем повече зеленчуци и по-малко понички и откажем пушенето, ще намалим значително натрупването на плаки, които са ключовата причина за сърдечносъдовите заболявания.

След първото им проучване те го разширяват и правят скенерни снимки на древни мумии по цялото земно кълбо – Египет, Перу, Монголия, американския югозапад, Алеутските острови в северния Тихи океан. Всички 14 от техните „палеокардиологични” изследвания показват, че атеросклерозата е често срещано заболяване дори преди хилядолетия.

„Тези проучвания показват, че проблемът съществува от хилядолетия”, казва Джордж Мартин, патолог от Вашингтонския университет. „Така че диетата и начинът ни на живот не допринасят толкова, колкото предполагахме. Тази идея е напълно нова.”

Кейлъб Финч, биолог от Университета на Южна Калифорния, който също участва в проекта, се съгласява със своя колега.

„Учените бяха сигурни за причинителите на атеросклероза. Нашата работа предполага, че не трябва да сме толкова уверени.”

Той също така казва, че резултатите предполагат, че като цяло процесът на стареене е свързан много по-тясно с атеросклерозата, отколкото сме смятали досега.

Финч е един от повече от десет учени, които участват в изследването, наречено „Хор” (по името на древно египетско божество). Членовете на екипа са от целия свят и в него влизат кардиолози, радиолози, молекулярни биолози, антрополози, археолози и генетици. Всяка седмица те се събират на конферентен разговор, за да обсъдят новите резултати и бъдещите си планове.

„Това е научният екип-мечта, който наистина иска да премине всякакви граници”, казва Томас. „Ние всички го правим заради забавлението от самото откритие.”

От 2008 г. до 2015 г. учените сканират повече от 130 тела. Те пътуват дори до Боливийската част на Амазонка, за да направят компютърни томографии на членове на племето Цимане – група хора, съставени предимно от ловци събирачи. Томас и колегите му искат да измерят нивата на атеросклерозата сред тази общност, чийто начин на живот много напомня този в древен Египет и Перу, отколкото в съвременните развити страни.

„Те са съвременни хора, водещи древен начин на живот,” казва Томас.

Излседването не е само научно – то оказва влияние върху общественото здраве. Атеросклерозата е главният фактор за сърдечно-съдови заболявания, които са причина за смъртта на много хора по света всяка година. Докато продължават своята работа по проекта „Хор”, учените подчертават, че много ключови въпроси остават без отговор – включително каква е причината за атеросклерозата при древните мумии. Томас и Финч подозират, че преди хилядолетия заболяването е било вследствие не само на генетичната предразположеност и остаряването, но и заради друг рисков фактор, с който съвременното общество вече не се бори: широко разпространените хронични инфекции. От взетите тъканни проби учените разбират, че много от мумиите страдали от една или повече хронични инфекции като малария, туберкулоза, чревни паразити или други микроби. В една мумия на египетски младеж те регистрират 4 различни паразита, което днес е немислимо.

Подобни инфекции значително повишават възпалителните процеси в тялото, а през последните години учените осъзнаха, че възпалението може да увреди сърдечно-съдовата система. Всъщност, инфекциите се оказва, че причиняват същите сърдечни проблеми като наднорменото тегло, нездравословното хранене и застоялият начин на живот. Освен това древните хора вероятно са се сблъсквали и с друг проблем, който можел да предизвика възпаление: димът от огнището, което се използвало не само за отопление, но и за готвене и осветление. Затова е възможно древните египтяни, перуанци и други народи да са страдали от същите заболявания като съвременния човек, но с различен причинител.

Но Томас и Финч са съгласни, че е твърде вероятно да съществува друга, все още неизвестна причина както за атеросклерозата при древните хора, така и при нас днес, която предстои да бъде открита.

„Смятам, че има нещо, което пропускаме, което може наистина да промени разбирането ни за това заболяване,” казва Томас. „Именно това е толкова вълнуващо. Може наистина да направим революционни открития.”

по статията работи: Величка Мартинова