Начало История на медицината Изследване от 1989 година, касаещо приема на аспирин при хора с деменция

Изследване от 1989 година, касаещо приема на аспирин при хора с деменция

От 1989г.

Изследване от 1989 година, касаещо приема на аспирин при хора с деменция  - изображение

Статистиката сочи, че 10% от хората на възраст над 65 години и 20% над 75 години страдат от деменция – заболяване, при което в резултат на причинените от възрастта мозъчни увреждания се стига до повече или по-малко тежка загуба на памет и интелигентности. Заболяването се развива бавно. Пациентите забравят, объркват ясни неща, а в крайна стадий не познават най-близките си роднини. В най-напредналия стадий болните изразяват агресия и депресия, страдат дори от налудничави представи. Краят е страшен: пациентите се нуждаят от грижа денонощно, защото сами не могат да изпълняват най-елементарните неща.

Откакто начинът на живот и възможностите на модерната медицина все повече забавят процеса на стареене на населението, деменцията се превърнала в един от най-сериозните здравно-политически проблеми на индустриалните страни.

Деменцията е лечима, ако се дължи на конкретни увреждания, като мозъчни тумори, черепни травми или злоупотреба с алкохол. Тези случаи обаче съставляват само 10 %. Те си означават като пресенилна форма. Останалата голяма част се дължи на възрастови мозъчно-съдови заболявания, тоест на стеснени или запушени артерии, които водят до намалено мозъчно кръвоснабдяване и с това до загиване на мозъчните клетки. Естествено един инсулт или поредица от малки мозъчни инсулти, които пациентът може дори да не забележи, могат да имат същия ефект. Болестта на Алцхаймер също води до симптоми на деменция, при което учените не са сигурни на какви причини се дължи заболяването. Опитите за обяснение се простират от хроничните инфекции на мозъчното вещество при болните от Алцхаймер се обясняваше с често установяваното ниско ацетилхолиново ниво в мозъка. Генетичните въздействия също се считат за възможни, а също и комбинацията от различни фактори.

Изследователите работят върху откриването на действащи медикаменти срещу деменцията. Досега обаче това все още не е постигнато. Успоредно с новоразработените вещества ацетилсалициловата киселина също влиза в играта и резултатите от различни изследвания съвсем не били лоши.

В едно изследване от 1989 година 70 пациенти с мултиинфарктна деменция били разделени на 2 групи- АСК и контролна, за да се изследва дали дневната доза от 325 мг ацетилсалицилова киселина (АСК)има значимо въздействие върху когнитивните процеси на пациентите. Контролната група не получавала плацебо, но било третирана с контролирана по същия начин като АСК-групата. Двете групи имали сравними по стойност рискови фактори за инсулт, а стойността на мозъчното кръвообращение били подобни и при двете групи, както и резултатите от един тест, който определял познавателната способност на изследваните. Пациентите били контролирани в продължение на година.

При пациентите, лекувани с АСК, се установили значителни подобрения на мозъчното кръвообращение и на когнитивните способности в сравнение с нетретираната контролна група, а именно и при всяка от трите проведени годишни контроли.

Мъже и жени по еднакъв начин подобрили състоянието си от терапията с АСК и тяхното качество на живот се повишило. Те били в състояние по-добре да се самообслужват от пациентите в контролната група. От това може да се заключи, че ежедневното приемане на АСК подобрява мозъчното кръвооросяване и познавателната способност на пациентите с деменция или най-малко предотвратява влошаването на тяхното състояние.
Групата, третирана с АСК, се състояла от 37 пациенти на средна възраст 67,1 години, а контролната група от 33 пациенти  на средна възраст 67,4 години.

По време на трите години на проучването АСК-групата показала по-добра познавателна способност от контролната. Като цяло общото състояние на лекуваните с АСК пациенти било значително по-добро: в контролната група 13 от 33 пациенти получили транзиторни исхемични пристъпи или инсулти, а в АСК групата само 7 от 37 пациенти. В контролната група 8 пациенти получили мозъчен инсулт, а в АСК- групата само двама.
Това, че АСК подобрява мозъчното кръвооросяване, не е учудващо, защото тя потиска тромбоксановия синтез , а с това и съдосвиващото действие на тромбоксана и предотвратява тромбообразуването. Това става ясно и от намаляването на броя на инсултите и транзиторните исхемични пристъпи в АСК-групата.

Изводът, който произтича от това проучване, е доста окуражаващ: ежедневното приемане на ниско дозирана АСК (325 мг), комбинирана с контрол и ограничаване на рисковите фактори за инсулт, стабилизира или подобрява познавателните възможности и мозъчното оросяване на пациенти с лека до значително изявена деменция. Най-малкото се предотвратява влошаването на състоянието.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "Aspirin - лекарството на века", проф. д-р Карлхайнц Шмит, Марион Цербст, ИК "Емас", София, 2001 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛюбопитноНовиниЗдравни съветиХранене при...ПсихологияСнимкиЛеченияАлтернативна медицинаЛайфстайлМедицински изследванияРецептиСоциални грижиБотаникаСпорт