Норман Казънс - първият, превърнал смехотерапията в наука

От 1964г.

Акценти

Лечение със смях - може да звучи несериозно, но преди десетилетия един човек гледа на нещата по съвсем различен начин и полага основите на нова терапия, която постепенно намира мястото си сред научната общност. Науката, която изследва професионално смеха и неговото влияние върху човешкия организъм, се нарича гелотология. Норман Казънс е първият, който доказва, че болестта може да бъде победена благодарение на смеха.

Човекът, който накара смъртта да се смее

Така наричат Норман Казънс, един интелигентен, всестранно развит човек. По време на жизнения си път той оставя следи, които години след това пазят своята стойност.

Роденият през 1915 г. Норман още през детството си се сблъсква с болестите и тежките последици от тях. На 11-годишна възраст заболява от туберкулоза и е на прага на смъртта, но благодарение на упоритостта си и спорта успява да преодолее опасността.

Като младеж Казънс завършва образователния колеж към Колумбийския университет, а след това успешно се дипломира и в Калифорнийския университет. Професионално започва да се занимава като преподавател по етика и медицинска литература, работи и като професор в катедрата по психиатрия и биоповеденчески науки.

Животът го насочва в един момент към друга сфера - става главен редактор на изданието "Сатърдей ривю" (The Saturday Review) и на този пост остава над 30 години. Казънс е известен и с активната си позиция за мир, силен застъпник на ядреното разоръжаване. Често е включван в преговорите между САЩ и СССР по този въпрос. Обявява се против бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, нарича ги престъпление и участва много дейно в организацията по лечението на пострадалите японци след експлозиите. В знак на уважение и признателност в Хирошима е издигнат негов паметник. За своя принос в борбата за мир е удостояван с множество награди от ООН, Джон Ф. Кенеди и много други.

Сблъсъкът със смъртта, родил гелотологията

Един ден през 1964 г., когато Норман Казънс се завръща от командировка в чужбина, той чувства притеснителни неразположения. Вдига температура, усеща болки в цялото тяло и в ставите. За една седмица състоянието му не преминава, дори става по-зле - изпитвал затруднения да се движи, не може да върти главата си, да вдига ръцете си. Приет е в болница и там лекарите установяват, че е болен от автоимунното заболяване колагеноза (имунната система напада съединителната тъкан, съдовете и някои органи вместо да ги защитава от чужди агенти).

С всеки изминал ден журналистът става все по-неподвижен, дори трудно успява да отвори устата си, за да се храни. Освен колагенозата той има сериозни сърдечни проблеми. Няма обнадеждаващи новини около заболяването му, съобщават му, че един от 500 болни от колагеноза се възстановява.
Като всеки, попаднал в тежка здравословна криза, и Казънс започва да обвинява съдбата, да се отдава на тъгата и страха си. Лекуващият му лекар д-р Хитциг прави всичко възможно да поддържа състоянието му, но болестта продължавала да настъпва.

Разбирайки, че няма почти никакви шансове да води нормален живот и че само 1 от 500 евентуално оздравява, Казънс проумява, че ако иска да остане жив, трябва да вземе съдбата в собствените си ръце и да намери друг начин да се излекува. Започва да размишлява и да чете всичко, свързано с влиянието на страха, депресията и унинието върху организма и по-специално върху ендокринната система. Стига до извода, че тя работи пълноценно, когато тялото е мобилизирано да се бори с всяко заболяване. У него изплува спомен от туберкулозния санаториум, където се лекувал като дете, че пациентите, настроени оптимистично, по-бързо оздравявали и били изписвани в сравнение с песимистите. Обяснението е, че отрицателните емоции не позволяват на ендокринната система да работи, защото надбъбречните жлези отделят хормони на стреса и съответно те преминавайки в кръвта, нанасят поражения на организма. Напълно резонно е обратното също да е вярно - положителните емоции да насърчават възстановителните сили на тялото.

Един цитат от Библията - "Радостното сърце е добро лекарство, но съкрушеният дух изсушава костите" - още повече затвърждава решението му да докаже, че положителните емоции могат да лекуват. Към смеха го насочват книгите, които прочита - "Анатомия на меланхолията" на Робърт Бъртън от 17 в., на Емануил Кант, Зигмунд Фройд и други, които застъпват идеята, че смехът очиства кръвта, помага при сърдечни недъзи, активизира основните жизнени процеси в организма и е уникално средство за лечение. Под влиянието на смеха в мозъка се отделя вещество, чиито свойства наподобяват тези на морфина. То позволява на тялото да се отпусне, същевременно действа като анестетик и едновременно с това кара организма да използва всичките си сили за борба с болестта. Казънс открива, че това е научно доказано и пожелава да го изпишат от болницата, въпреки протестите на лекарите.

Смехът (смехотерапията) е здраве

Подкрепен от д-р Хитциг, журналистът изготвя своя оздравителен план. Снабдява се с кинопроектор в хотелската стая, където отсяда, и с най-добрите комични книги и филми. Първите 10 минути непрестанен, макар и не от сърце смях, му оказва дотолкова въздействие, че му позволява да спи два часа, без да чувства болка. В продължение на дни прилага схемата, достигайки до 6 часа на ден и повече смехотерапия. Съчетава я и с високи дози витамин С. Първо артритните болки престават да го измъчват, след това кръвните изследвания показват, че малко по малко възпалителните процеси в тялото му започват да затихват.

С течение на времето дозите на лекарствата, които пие, намаляват и в крайна сметка ги спира. Месец след смехотерапията за първи път успява да свие пръстите на ръката си без болка. След още един може сам да се обръща в леглото, а след няколко да стане от него. Постоянството в лечението му чрез смях довежда до такива резултати, които изумяват лекарите, които преди това са го отписали. Месеците изминават и Норман Казънс вече е в състояние да играе тенис на корт и да свири на пиано. Десет години, след поставянето на диагнозата журналистът среща един от тези лекари, който не може да повярва, че бившият му пациент е жив и дори се движи. Умишлено Казънс се здрависва с него толкова силно, че последният изпитва болка при ръкостискането.

През 1979 г. Норман Казънс описва в автобиографична книга своето премеждие и начинът, по който го преодолява. Историята му става много известна, неочакваният метод, чрез който оздравява, привлича вниманието. Стига се дотам, че той става единственият преподавател без медицинска степен в Калифорнийския университет, който учи бъдещите лекари как да не се предават и да поддържат положителна нагласа у себе си и пациентите си. Умира през 1990 г., 26 години след диагнозата "колагеноза" и 36 години след установяването на сърдечните му проблеми.

След Казънс, който на практика се явява първият смехотерапевт, науката започва да обръща по-голямо внимание на новозараждащата се гелотология. Започват да се правят изследвания върху терапевтичния ефект на смеха. Едни показват, че т.нар. йога на смеха оказва по-добро влияние върху стомашно-чревните симптоми при пациенти със синдром на раздразнените черва, отколкото приеманите от тях лекарства против тревожност. Или че насърчаването на смеха сред медицинските сестри в едни от най-тежките отделения - онкологията, подобрява здравето им, пази ги от бърнаут и дори пациентите, за които се грижат, усещат благотворно въздействие.

>>> Смехотерапия - какво представлява и как може да ни помогне 

Все още смехотерапията не се възприема насериозно от част от научната общност и като че ли само привърженици на алтернативната медицина и нетрадиционните практики й обръщат полагащото й се внимание. Но едно е сигурно - повече хора започват да се вслушват в съветите за положителната нагласа и влиянието й върху човешкото здраве. Все пак едва ли е случайно, че фразата "Смехът е здраве" съществува от векове.