Начало История на медицината Изследване CLASP, касаещо приема на ацетилсалицилова киселина при лечение на бременни с прееклампсия

Изследване CLASP, касаещо приема на ацетилсалицилова киселина при лечение на бременни с прееклампсия

От 1992г.

Изследване CLASP, касаещо приема на ацетилсалицилова киселина при лечение на бременни с прееклампсия - изображение

Научните изследвания, който са локални и малки по обхват не могат да се приемат от медицинското общество като достоверни и надеждни, защото няма как да се постигне съгласуване на мненията на учените по определени въпроси. Подобна била първоначалната ситуация с първите научни изследвания, касаещи приема на аспирин за лечение на прееклампсия при бременни жени. Обстоятелствата не обезсърчили медицинското общество.

От януари 1988 година до декември 1992 година се е провело мащабно изследване, което е включвало 16 страни. То е наречено CLASP (Collaborative loudoze aspirin study in pregnancy), а в него са участвали 9 364 жени между 12 и 32 гестационна седмица от бремеността.

В изследването CLASP били включени жени, при които се е подозирала склонност към прееклампсия: тези жени са имали прееклампсия при предишна бременност или са страдали от хронично високо кръвно налягане или бъбречно заболяване. Редица други фактори са имали значение при приемането на жените в изследваната група, като например честа поява на прееклампсия в техните семейства.

Освен това били подбрани жени, при които вече са се проявявали симптоми на прееклампсия или на IUGR (вътрематочно нарушение на растежа). Те получавали дневно по 60 мг ацетилсалицилова киселина или плацебо.

Резултатите от това изследване не били чак толкова окуражаващи, както се очаквало, но те показали, че АСК може да помогне поне на част от жените, застрашени от прееклампсия. Това все пак било окуражаващо, като помислим, че до този момент не е имало никакво задоволително лечение за това опасно за бременността състояние.

Около 6,7 % в АСК-групата развили прееклампсия, а в плацебо-групата – 7,6 %. Тази малка разлика не е статистически показателна, тоест не говори в полза на АСК. Разликата в броя на мъртвите раждания между АСК- и плацебо–групите също не била от статистическа стойност. Бременностите в аспириновата група траели средно с 1 ден повече от плацебо-групата – това е много малка разлика, но все пак от този резултат може да се заключи, че АСК-препаратите действително намаляват риска от раждане преди 37-та гестатационна седмица. Освен това в АСК-групата са установени 14 %  по-малко преждевременни раждания. Бебетата на жените, приемали АСК, тежали средно с 32 грама повече от децата на плацебо-групата.

Важна роля би могла да има АСК и за това, че при жените, които получавали прееклампсия в сравнително ранна фаза на бременността, е било предотвратено или забавено преждевременното раждане. Броят на мъртвите раждания или смъртта на новородените поради прееклампсия от високо кръвно или вътрематочно нарушение на развитието преди 32 гестационна седмица, възлизала при АСК групата на 5,3 %, а в плацебо групата - на 10,6 %, следователно чрез АСК броят им е бил намален наполовина.

Прееклампсията, настъпваща преди 32 гестационна седмица, се отличава от късно настъпващата прееклампсия чрез:
- намалени шансове за оцеляване на детето;
- по-висок процент на вътрематочно нарушение на развитието;
- по-висок процент майчина смъртност;
- повече усложнения за майката, като например хронична хипертония или бъбречно заболяване.

Резултатите от досега проведените изследвания, според мнението на авторите на CLASP оправдават общото приложение на АСК за профилактика или лечение на прееклампсията. Вероятно АСК би могла да се препоръчва единствено при жени, които имат повишен риск от преждевременно развитие на прееклампсия тоест преди 32 гестационна седмица. Това не може да бъде установено предварително със 100% сигурност, но към рисковата група трябва да се причислява почти всяка жена, при която в предишна бременност се е появила ранна прееклампсия. Тъй като тази прееклампсия, може да настъпи по всяко време след 20 гестационна седмица, тези жени би трябвало да започват профилактиката преди настъпването на този момент.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

1. "Aspirin - лекарството на века", проф. д-р Карлхайнц Шмит, Марион Цербст, ИК "Емас", София, 2001 година

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

НовиниЛюбопитноСнимкиЗдравни съветиЛеченияАлтернативна медицинаРецептиБотаникаЛайфстайлСпортПсихологияНаучни публикацииКлинични пътекиСоциални грижиФизиологияМедицински изследванияЗдравни проблемиПроизводителиСпециалистиНормативни актовеХранене при...Интервюта