Изследвания, касаещи химичния състав на прополиса до 1960 година

От 1911г.

Още в началото на 20 век стартирали изследвания, целящи да изяснят химичния състав на прополиса. Учените искали да докажат по неоспорим начин лечебното действие на пчелния клей, при все, че древните народи са разчитали на целебната мощ на прополиса, дори и без реални доказателства.

Ранните опити за определянето на състава на прополиса имали за цел да извършат химическо разделяне на смолистото вещество на отделни фракции. Един от най-ранните доклади, посветени на ароматния пчелен продукт принадлежи на Дитерих и Хелфенбер. В него те са представили своите методи за екстракция на прополисните частици в алкохол, хлороформ и етер.

През 1911 г. работата на Дитерих довела до идентифицирането на съединението ванилин в прополиса, а Кюстенмахер, който също е немски изследовател, открил наличието на канелена киселина и синамилов алкохол в пчелния ароматен продукт. През 1926 година Жубер е идентифицирал пигмента кризин, който ефлавон, срещащ се в естествено състояние в пчелния клей. Именно кризинът придава приятния жълтеникав цвят на пчелния восък.

През 1927 г. един немски учен Рьош потвърждава хипотезата на древноримския изследовател Плиний Стари, че прополисът произхожда от цветните пъпки на растенията. Поредица от проучвания, проведени в САЩ впоследствие довели до откритието на малки количества витамини В1, В2, В6, С и Е, никотинова и пантотенова  киселина в прополиса.

През 1957 г. изследователката Ушкалова идентифицирала цели четири отделни вида восък в пчелния клей, цветът на всеки от които имал различни оттенъци. Преди 1967 година били проведени серия от проучвания, касаещи физиологичното действие и терапевтичната употреба на флавоноидите. Потвърдило се удивителното откритие, че  флавоноидите имат инхибиторна активност за около десет бактериални щама.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука