Изследвания, касаещи химичния състав на прополиса след 1960 година

От 1969г.

Изследванията, целящи да изяснят химичния състав на прополиса продължили и след 1960 година. На първо място, за пчелния клей се считало, че е изключително сложно и комплексно съединение, чиито химичен състав, подобно на този на восъка, е постоянен.
По-късно, благодарение на анализ на множество прополисни проби, взети от различни географски региони, както и при прилагането на съвременни лабораторни методи станало ясно, че химическият състав на пчелния клей е силно променлив.

През 1969 г. полският изследовател Поправко и неговия екип успели да отделят и идентифицират от прополисна проба два вида флаванони, изованилин, както и шест флавоноидни пигмента в прополиса. След като френският учен Лави доказал, че прополисът има антибактериална активност спрямо бацилус субтилис, бацилус алвеи и протеус вулгарис. Екипът, помагащ на Лави успял да изолира от прополисен извлек съединението флавонов галангин, за което било установено, че отчасти е отговорно за тази дейност. По-късно същия екип изолирал и идентифицирал съединенията пиноцембрин, тектокризин и изалпинин.

През 1970 година Сизмарик и Мател извършили химично разделяне на прополисна проба, при което били изолирани 3,4-дихидроксиканелена киселина и 4-хидрокси-3-метоксиканелена киселина.

Руският учен Никифоров и негови колеги наличие на известни количества манган и мед в прополиса, а паралелно с тава откритие  Херолд изследвал пепел от пчелен клей, при което били открити желязо, калций, алуминий, ванадий, стронций, магнезий и силиций

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука