Изследвания, касаещи химичния състав на прополиса след 1970 година

От 1977г.

През 1970 г. напредъкът в хроматографските методи за анализ, като например колонната хроматография и тънкослойната хроматография направил възможно разделянето и извличането на повече компоненти, съдържащи се в прополиса. През 1975 година Шнайдвилд и неговите сътрудници идентифицирали 17 съставки в пчелния клей, девет от които били предварително идентифицирани. Едновременно с това, изследователят Метцнер и негови сътрудници, използващи биоавтографски методи доказали, че само няколко съединения, откриваеми в прополисните извлеци имат значителна антимикотична активност.

През 1977 г. австралийски изследователи изолирали и идентифицирали от прополисни извлеци четири флавона, пиностробин, сакуранетин, изосакуранетин, птеростилбен, кризин, 3,5-диметоксибензилов алкохол. През 1979 Ванхелен и Ванхелен-Фастре използвали газова хроматография (GC) и течна високоефективна хроматография (HPLC), за да анализират химичния състав на пчелния клей анализ. Прилагането на газовата хроматография с мас-спектрометрия довело до идентифицирането на някои захари в прополиса.

Изследователите Маркучи и Банкова са регистрирани над 300 вещества в прополиса, а Хайнен и Линскенс изучили мастните киселини, влизащи в състава на пчелния клей. Те показват, че фракциите на мастните киселини съдържат С7-С18 мастни киселини.
Поправко идентифицирал 18 химични компонента в прополис, 14 от които флавоноидни.

Статията е част от историята на:

• История на прополиса в медицинската наука