Изследвания на Михаил Лобашев върху индуцираната мутагенеза при дрозофила

от 13 юни 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1938г.

В своите проучвания в областта на индуцираната мутагенеза при винената мушица (дрозофила), които руският учен започнал да прави, използвал химически агенти (оцетна киселина и амоняк) ролята на мутагенни фактори.

Изследванията му били толкова успешни, че успял да защити своята кандидатска дисертация на базата на тях. Рецензентите били възхитени от експериментите на Лобашев.

Своите експерименти върху индуцираната мутагенеза при дрозофила продължил и след като е станал асистент в Катедрата по генетика на животните. Успял е да стигне до заключението, че за ефективността на химическата мутагенеза и радиациите основна роля играе физиологичното състояние на половите клетки. За пръв път е установил и различната чувствителност на различните стадии от геметогенезата към мутагенните фактори.

През 1946 г., Михаил Ловашев, вече доцент, успял да защити докторска дисертация на тема "О природе действия внешних условий на динамику мутационного процесса". В тази дисертация е успял да представи създадената от него паранекротична (физиологична) хипотеза, според която химичните агенти и йонизиращите лъчения предизвикват мутации в гените не пряко, а косвено - като следствие на сложни физико-химични процеси в клетката.

Ученият е имал значима роля при разкриване на функционалната адаптация в животинската онтогенеза и методите на условните рефлекси.

През 1947 г. Лобашев е установил, че реакцията на дафнията към светлина се изменя в зависимост от предшестващите адаптации към висока или ниска температура.

С течение на времето ученият е успял да събере достатъчно доказателства, с които да докаже, че на безгръбначните животни са присъщи същите закономерности на основните нервни процеси, както и на гръбначните.

След избирането му за професор по физиология през 1953 година, е признат от самите физиолози за един от водещите специалисти в областта на сравнителната и еволюционната физиология на висшата нервна дейност.

Статията е част от историята на: