Изследвания на Паул Ерлих в областта на имунологията от началото на 19 век

От 1900г.

В първите години на 19 век немският лекар Паул Ерлих се изправя пред ново предизвикателство, отправено към него от имунологията. Така, в своята частна лаборатория, ученият стартира първите си медицински експерименти с имунизации. Той счита, че за неговите цели най-подходящи са лабораторните мишки. Ерлих "приучава" организмите на гризачите да "привикнат" към вредното въздействие на силните отрови рицин и абрин. Лекарят добавя малки количества рицин към храната на гризачите, увеличавайки постепенно дозата. Така в края на експеримента, животните стават невъзприемчиви към токсичното действие на веществото. Резултатите карат Ерлих да счита, че постигнатото от него има ефект на имунизация. Нещо повече, той твърди, че невъзприемчивостта към рицина се изгражда само за няколко дни, а нейният обхват трае няколко месеца. Естествено, появява се важен въпрос, който впоследствие би могъл да се превърне в проблем. Той е, че гризачите, приемали рицин, се оказват също толкова уязвими на действието на арабин, колкото обикновените нетретирани мишки.

Опитът на Ерлих е последван от изследвания, касаещи "наследствеността" на придобития имунитет. Във времето на Ерлих вече е известен фактът, че при някои случаи след преболедуване от едра шарка, специфичният имунитет, който се изгражда, може да се предаде от родителите на тяхното потомство.

Това обяснение не се харесва на лекаря. Нещо повече, той има реалната възможност да го оспори и да докаже правотата на своята идея. И така, Паул Ерлих отхвърля унаследяването в неговия "генетичен” смисъл, защото поколението, създадено от плъхове, имунизирани срещу абрин и нетретирани мишки, не е имунизирано срещу действието на отровата. Ученият стига до заключението, че фетусът се снабдява с антитела чрез белодробното кръвообращение на майката. Тази идея на Ерлих е подкрепена от факта, че "наследеният" имунитет намалява след няколко месеца.

При друг експеримент медикът сменя потомството на третирана и нетретирана лабораторна мишка. Малките, кърмени от третирана майка, са защитени от действието на отровата. Това доказва, че антителата могат да се пренасят и чрез кърмата, а развитието на имунологията е повлияно от изследванията на лекаря.

По-късно Паул Ерлих започва да проучва и автоимунните заболявания. Медикът категорично отхвърля съществуването на възможност, при която имунната система на даден организъм би могла в определена ситуация да "атакува" неговите собствени тъкани. Лекарят нарича насмешливо процеса, който би възникнал в тялото като: "horror autotoxicus". Случайно или не, Паул Ерлих има възможността да се научи да е по-смирен, защото (по ирония на съдбата) неговият студент Ърнест Уайтебски демонстрира (и доказва), че именно автоимунните болести са "виновниците", предизвикващи гореспоменатия "horror autotoxicus" в организма на заболелите. 

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Паул Ерлих