Изследвания на Паул Ерлих от началото на 20 век, касаещи раковите заболявания

От 1901г.

През 1901 г. пруското министерство на финансите започва все по-често да критикува немския лекар Паул Ерлих. Лекарят е обвинен, че превишава бюджета, а като мярка на рестрикция – редуцират доходите му. В тази ситуация д-р Алтхоф се свързва с Георг Спейер (еврейски филантроп и съосновател на банката „Lazard Speyer-Ellissen”. Факт е, че онкологичното заболяване на принцеса Виктория (вдовицата на германския император Фридрих II), привлича общественото внимание и подтиква немалко богати французи (включително и Спейер) да започнат да финансират стартирането на медицински изследвания на онкологичните заболявания. А в тази ситуация е привлечен и Паул Ерлих. Той получава от германския император Вилхелм ІІ искане да посвети цялата си енергия на медицински изследвания, касаещи лечението на онкологичните заболявания. Неговите усилия довеждат до създаването на отделение за изследване на раковите заболявания, което е част от Института по експериментална терапия в Германия. Химикът Густав Инбден също работи в него. Паул Ерлих информира ясно и категорично своите спонсори, че изследванията върху раковите заболявания едва ли ще доведат веднага до тяхното лечение.

Сред като начинанието на лекаря започва да бележи своите първи резултати, ръководителят на проекта и изследователите, работещи с него стигат до извода, че когато туморите се „култивират” чрез трансплантиране на туморни клетки, малигнеността им се увеличава от поколение на поколение. И така, ако първичният тумор бъде отстранен, метастазите са повече. Доктор Ерлих прилага и бактериологични методи за изследването на раковите болести. По аналогия с ваксинацията, той се опитва да създаде имунитет към коварното заболяване чрез инжектиране на отслабени ракови клетки.

Неоспорим е фактът, че и изследванията, посветени на онкологичните болести, и тези, касаещи химиотерапията, са причина за въвеждането на нова методология в медицинската наука, а всичко това е резултат от труда на Паул Ерлих.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на Паул Ерлих