Изследвания на Роналд Рос и откриване на маларийния плазмодий през 1883 г.

От 1894г. до 1932г.

През 1894 г. започват изследванията на Роналд Рос, касаещи заболяването малария, което по онова време е един от най-сериозните бичове за обществото, особено на изток. Той си поставя за цел да разбере как точно комарите пренасят болестта. През първите две години и половина не му е никак лесно и постига неуспех, но по-късно той успява да покаже, че маларийният плазмодий обитава стомашно-чревния тракт на комарите. Това му помогнало да докаже теорията на Лаверан и Мансън.

Проучванията му започват, докато се подвизава в Общата болница на председателството в селото Маханад, където разполага със собствено бунгало за изследванията си. От време на време той се разхожда из селото, за да събира комари с помощта на индийския учен Кишори Моан Бандиопадхиай. През 1883 г. Рос става действащ гарнизонен хирург в Банглор и именно тогава осъзнава как могат да контролират комарите и размножаването им – като ограничат достъпа им до вода.

По-късно Рос е назначен на работа в Сигур Гат. Три дни, след като пристига, той се разболява от малария и забелязва, че на стената до него има комар със странен външен вид. Рос го определя като "комар с пъстри крила".

Ученият е прехвърлен в Секундерабад и именно там успява да култивира около 20 кафяви комара, които по-късно били инфектирани с кръвта на заразен пациент. След като комарите се нахранили с кръвта, той им направил дисекция. Това е първия път, когато той успява да установи наличието на маларийната бактерия, която обитава стомашно-чревния тракт на заразените комари.

През 1895 г. Рос се връща отново в Индия и посещава Мадрас, Бурма и Андаманските острови. Между 1882 и 1899 г. той работи в Общата болница на председателството в Калкута. Той останал в Индия няколко години, докато през 1899 г. се завърнал отново в Англия и се присъединил към Университета по тропическа медицина в Ливърпул. Там той става лектор, но продължава да полага усилия за ограничаването на разпространението на маларията в други части на света като Кипър, Мавриций, Африка, Гърция, Суецкия канал и др. райони, силно засегнати по време на Първата световна война.

Той е толкова отдаден на благородното дело за борба с маларията, че дори основава организация за борба със заболяването в Шри Ланка. Заради заслугите му, както академични, така и научни, през 1902 г. той става професор и председател на Ливърпулския университет по тропическа медицина. На този пост той остава до 1912 г.

През 1912 г. Рос става главен лекарпо тропически заболявания в болницата на Кралския колеж в Лондон. През 1917 г. Рос е назначен като почетен консултант по малариология в Британската военна служба.

Между 1918 до 1926 г. той работи като консултант по маларията в Министерството на пенсиите и националното осигуряване.

Умира през 1932 г. след продължително боледуване, придружено с астма.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на Роналд Рос