Изследвания от първото десетилетие на 21 век, обясняващи как ни влияят някои упойки

От 2002г.

Ако някога сте изпитвали на гърба си въздействието на пълната анестезия, то вероятно сте били свидетели на това колко сериозно медиците приемат процеса по поставянето на пациент под действието на този вид упойка. Това навярно е напълно оправдано, защото съществуват много рискове и неясноти, свързани с медикаментите, които предизвикват упояването (седирането), както и защото съвременната медицина все още не е напълно наясно как точно ни влияят упойките - дори 172 години след тяхното създаване.

От медицинската история, разказваща за употребата на упойките знаем, че на 30 септември 1846 г. американският стоматолог, д-р Уилям Мортън, извършва една от първите безболезнени зъбни екстракции (под действието на упойка) на свой пациент, предварително седиран чрез етерова анестезия.

За щастие, след този първи опит анестезиологията претърпява огромен напредък. Към днешна дата изследователи от "Института за изучаване на мозъчните функции" в Куинсленд (Австралия) помагат значително да се разкрият ефектите, които оказва на тялото ни обикновената интравенозна упойка, наречена пропофол.

Предишни проучвания на лекарството показват, че пропофолът увеличава действията на GABA инхибиторната система (това е биогенна аминокиселина, която се синтезира в мозъка и преставлява инхибиторен невротрансмитер с голяма роля в централната нервна система и нейните функции). На практика, GABA е невротрансмитер, който се свързва с рецепторите на клетките в централната и периферната нервна система.

Когато се свърже, GABA пречи на клетъчните мембрани да се деполяризират и изпращат електрически сигнали до съседните им клетки. Този "път" е отговорен за блокирането на комуникацията между невроните в определени области на мозъка, когато човек е заспал или е седиран. GABA също така е "виновен" за състоянието на мускулен покой (биогенната аминокиселина е силен мускулен релаксант), когато човек е в безсъзнание. Това ни предпазва да не паднем от леглото (или от операционната маса), когато имаме по-ярки сънища или ни оперират.

Проучване, посветено на въпроса как влияят упойките на телата ни, е публикувано в престижното медицинско списание "Cell Reports". При него са използвани проби от нервни клетки от плъхове и плодови мушици. Те са изследвани с модерен микроскоп, способен да проследи поведението на всяка отделна молекула. Оптичното високотехнологично устройство демонстрира пред учените, че пропофолът, на практика, пречи на освобождаването на всички невротрансмитери чрез забавяне на действието на протеин, наречен синтаксин 1А.

Синтаксинът 1А е от съществено значение за процесите на движение на невротрансмитерните молекули, съхранявани в невроните, така че те да могат да бъдат освободени в пространството между една клетка и друга. Изглежда, всички организми с нервни системи разчитат изцяло на синтаксин1А за тази функция.

"Открихме, че пропофолът ограничава движението (на синтаксин1А), което се изисква при синапсиите на всички неврони", казва водещият автор и докторант - Адекуне Бадемоси в изявление пред медиите. "Това ограничение води до намаляване на комуникацията между невроните в мозъка."

Чрез забавяне на невротрансмитерната активност, пропофолът предизвиква своеобразно мозъчно "задръстване". Съобщенията от определена област на мозъка не могат да стигнат до друга, а това ни предпазва да се върнем в състояние на съзнание.

Учените откриват, също така, че и друг общ анестетик, наречен етомидат, има същия ефект върху влиянието на синтаксин1А. Констатациите им помагат да се разграничат механизмите, които са в основата на различните състояния на безсъзнание, а и могат да обяснят защо общата анестезия е особено опасна при определени групи пациенти.

"Откритието обяснява защо често пъти упойката има определени последици при хора, чиято мозъчна свързаност е уязвима, например при децата, тъй като мозъкът им все още се развива, или при хората с болестта на Алцхаймер или Паркинсон", казва лидерът на екипа д-р Бруно ван Суиндерен.

Ще са необходими бъдещи изследвания, за да се разкрие детайлно как точно пропофолът и етомидатът нарушават влиянието на синтаксин 1А, но дотогава насладата от разгадаването на всяко парченце от объркания пъзел на човешкото тяло и процесите в него, трябва да се усети малко по малко.  

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на упойките в медицинската наука