Изследвания от 1991 до 2010 година, доказващи лечебните свойства на чесъна

От 1991г.

Чесънът (Allium sativum) е бил използван като храна и лекарство в много древни култури. Растението е употребявано не само като подправка, но и като средство, оказващо пагубно влияние върху болестотворните микроорганизми. Съвременните учени, които са изследвали лечебната употреба на чесъна са С. Софар и Дж. Моктар, Е. Айяз, И. Тюрел, А. Гюл и О. Йълмаз, както и Б. Масамха и И. Мукутрива. Първите двама са автори на труда: „Evaluation of the antiparasitic effect of aqueous garlic (Allium sativum) extract in hymenolepiasis nana and giardiasis”, написан през 1991 година. Е. Айяз, И. Тюрел, А. Гюл и О. Йълмаз са съставили статията: „Evaluation of the antihelmintic activity of garlic (Allium sativum) in mice naturally infected with Aspiculuris tetraptera” през 2008 година, а  Б. Масамха и И. Мукутрива са автори на: „Efficacy of Allium sativum (garlic) in controlling nematode parasites in sheep”, написан през 2010 година.

Трудовете на всички от тях са единодушни, че A. sativum е насител на забележителни активни химични съставки. Те са доказали, че чесънът съдържа седемнадесет аминокиселини, сред които - аргинин, най-малко 33 органофосфатни съединения (като алиин и алицин), осем минерали (германий, калций, мед, желязо, калий, магнезий, селен и цинк), ензими като алиназа и витамините А, В1 и С .

Друго терапевтично вещество, важно за историята на медицинската употреба на чесъна, е алицинът (диалил тиосулфинат). Той е органосулфат, отговорен за антимикробните свойства и характерния вкус на пресния чесън. Алицинът е предмет на изследване в „Evaluation of the antihelmintic activity of garlic (Allium sativum) in mice naturally infected with Aspiculuris tetraptera”,„Efficacy of Allium sativum (garlic) in controlling nematode parasites in sheep”, както и в „Garlic (Allium sativum): a review of its potential use as an anti-cancer agent”, написана през от М.Томсън през 2003 година.

Съвременните изследвания, изброени по-горе доказват и антимикробните, антитромбозните, антихелмитичните, хиполипидемичните, хипогликемичните и антитуморните свойства на чесъна. Тези качества не са били известни на древните народи, но въпреки това, лекарствената употреба на целебния зеленчук в миналото е неоспорима. Хората са вярвали на лечебното растение, дори без научни доказателства. Древните египтяни, например „дават” убедителна информация на историците, че те са се уповавали на лечебното действие на чесъна. За неговите ползи „разказват” стените на древни храмове и медицинските папируси, датиращи от около 1500 г. пр.Хр. Този факт вероятно стимулира работата на историците и учените. Някои съвременни изследвания, които доказват изброените по-горе свойства на чесъна са: „Efficacy of garlic as an anthelminthic in donkeys” (автори на статията са Г. Сътън и Р. Хайк), „Comparative studies of lethal effects of Bacillus thuringiensis, Allium sativum and Nerium oleander on Trichostrongylidae” (автори на статията са Е. Абдел Рахман, О. Кандил, К. Абдел Мегед) и „Effects of garlic on albino mice experimentally infected with Schistosoma mansoni: A parasitological and ultrastructural study” (проучването е направено през 2009 година от Н. Райд, Х. Таха, Й. Махмуд).

Всички тези научни изследвания, доказващи лечебните свойства на чесъна са изключително важни, защото чрез тях добавят важни за медицинската история на зеленчука факти, а благадарение на тях   съвременната медицинска наука би могла да се сдобие с нови лекарства, които действат безотказно, но едновеременно с това щадят организма на пациентите.

Статията е част от историята на:

• История на лечението с чесън