Източници, разказващи за лечебната употреба на джинджифила в историята на арабската медицина от 11 век

От 1010г.

Първоначално джинджифилът, наред с някои подправки се е използвал предимно в кулинарията. Въпреки това легенди, съхранени от морските търговци често разказвали за терапевтичното действие на растението. На Изток, историята на арабската медицина свидетелства, че лекарите също са проучвали ефекта на джинджифила върху човешкия организъм.

Един от най-видните арабски медици на Древността – Авицена, е посветил на джинджифила място в свои негови основни трудове, свидетелстващи за желанието му да разпространява и популяризира методите за лечение на своите пациенти. Един от тях е трактатът "Канон по медицина" ("Аl-Qanun Fi Tibb"). В него медикът Абу Али ибн Сина (Авицена) е направил най-много описания на употребата на лечебните джинджифилови корени. Петата част от енциклопедичния му медицински труд, написан през 1010 година, е описала около 760 прости и съставни лекарства, както и древни медицински рецепти, разбрани и преработени в съответствие с достиженията на арабската медицина. Немалкото преводи на "Канон по медицина" на латински език са превърнали труда на Авицена в основа за историята на зараждащата се европейска медицина.

Свойствата на джинджифила могат да се открият и в древноарабските трактати "Лекарствата" и "Трактат за сексуална мощ", който разказва за диагностиката, профилактиката и лечението на сексуалните разстройства.

Конкретните параграфи от „Канон по медицина" на Авицена, касаещи свойствата и ефектите на джинджифила върху човешкото тяло са написани по следния начин:
- джиндджифилът („Zandzhabil”) е подобен на пипера по своята природа, но няма неговата трошливост и сухота. Благодарение на по-високата си влажност, джинднифиловите корени имат по-силно загряващо действие, отколкото при черния пипер;
- топлината от загряване с джинджифил е много полезна, тя започва да се усеща след известно време, поради присъщата излишна влага в корените на растението. Джинджифилът успокоява и намалява подуването, а ако корените от билката се смесят с гъст меден сироп, то медът ще отнеме част от излишната влага в растението;
- джинджифилът подобрява паметта и премахва слузта от зоните, съседни на главата и гърлото, джинджифиловият прах или напитки проясняват замъгленото зрение;
- джинджифилът помага на храносмилането, сгрява стомаха и  черния дроб и стомаха, абсорбира излишните течности и стомашен сок;
- джинджифилът възбужда похотта  и помага при ухапвания от отровни влечуги.

Статията е част от историята на:

• История на лечението с джинджифил в медицинската наука