Източници, разказващи за лечебната употреба на розмарина от 14-ти век

От Средновековието нататък розмаринът (Rosmarinus officinalis) все по-често присъствал в списъка с лекове на водещите фармаколози и билкари. Славата за "желязната" репутация на растението като мощно лечебно средство достигнала чак до портите на дворците на европейските монарси. Не е случайно, че то масово започнало да се отглежда в градините на кралските особи.

През 14-ти век графинята на Хенегау – Жана дьо Валоа, изпратила на дъщеря си кралица Филипа (съпругата на английския крал Едуард III) подробен анализ за многобройните "достойнства" на билката, като въпросният ръкопис вървял с подарък – семена за посаждане. Графинята установила сама, че ако листенцата на ароматната билка се поставят под възглавницата, това осигурявало спокоен сън и предпазвало от кошмари.

В първата книга за билки и тяхното приложение в Англия - "Banckes' Herbal", публикувана през 1525г., на розмарина също е отделено немалко внимание. Авторите на изданието съобщават, че растението успешно може да се използва за третиране както за незначителни здравословни проблеми, така и за по-сериозни състояния. Учудващо или не, вътре може да се открие дори рецепта за облекчаване на болката в долните крайници при подагра: "[…] ако краката са подути заради подаграта, сварете листата (на розмарина) във вода. После ги изцедете и ги увийте около краката с помощта на парче памучен плат – със сигурност ще се почувствате по-добре". В книгата се препоръчва и редовното вдишване на аромата на билката, което съхранявало младостта за по-дълго време.

Един от най-ентусиазирани "фенове" на Rosmarinus officinalis обаче бил британският ботаник, билкар и лекар Николас Кълпепър. В книгата си "Pharmacopeia Londoniensis" от 1653г. медикът не си спестил суперлативите по отношение на билката. Ето какво пише Кълпепър: "Водата от розмарин е уникален широкоспектърен лек, който може да се използва за третиране на всички видове настинки, загуба на паметта, главоболие, кома. Тя възстановява и съхранява натуралната вътрешна топлина, благоприятства нормалното функциониране на организма, дори и при по възрастни хора. Няма много подобни лекове, които да се похвалят с толкова многобройни лечебни ефекти", категоричен е билкарят.

Така, розмаринът се сдобил със световна слава и, всъщност, през следващите няколко века не се нуждаел от допълнителна реклама, макар че хубавите отзиви за него щели да продължават да се разпространяват.

Статията е част от историята на:

• История на розмарина в медицинската наука