Имал ли е Рене Декарт синдром на експлодиращата глава

От 1596г. до 1650г.

Акценти

Рене Декарт (1596-1650) сънувал три последователни съня на 10 ноември 1619 г., които предначертали живота му и траекторията на човешката мисъл. Важните сънища на философа десетилетия наред представляват интерес за редица коментатори, в това число и за известния невролог и психоаналитик Зигмунд Фройд. Вторият сън на Декарт, в който той чува силен шум в главата си, а след това при събуждането си вижда ярка светкавица, е широко обсъждан. Анализатори използват психоаналитични и медицински похвати, за да обяснят необичайното нощно преживяване на французина.

Мнозина са на мнение, че този втори сън изобщо не е бил сън, а епизод на синдрома на експлодиращата глава, или доброкачествена и често срещана парасомния.

› Кой е Рене Декарт

› Трите съня с акцент върху втория

› Теориите за мигренозна аура или посттравматично разстройство

› Теорията за синдрома на експлодиращата глава

Кой е Рене Декарт

Френският философ Рене Декарт е определян като "бащата на съвременната философия" и защитник на дуализма ум-тяло. Той се появява на бял свят в Ла Хе в Турен, днешен Декарт. Най-известните му философски постижения включват формулирането на съвременния проблем за ума и тялото, възраждането на философската школа на рационализма и аргументите за съществуването на Бог. В същото време той допринася и за развитието на математиката с изобретяването на аналитичната геометрия и декартовата координатна система. Декарт е смятан за една от ключовите фигури в научната революция от 17 в.

Трите съня с акцент върху втория

През нощта на 10 ноември 1619 г. французинът сънува три необичайно ярки и смислени съня. След събуждането си от последния сън 23-годишният Декарт ги приема като потвърждение на житейската си мисия - да въведе нов философски метод. Близо 18 години по-късно в своята своеобразна автобиография и първо публикувано произведение - "Разсъждение върху метода" (1637 г.), той нарича тази нощ уникално значима за развитието на последващите му философски идеи.

Декарт описва сънищата си и своите интерпретации за тяхното значение в тетрадка, озаглавена "Олимпика". Въпреки че латинският текст вече не съществува, е запазена пълна и точна френска перифраза в биографията на философа от Адриен Байе от 1691 г. Разказът на Байе за сънищата на Декарт след това е преведен на английски от средновековния историк Джон Ф. Бентън през 1979 г.

Френският философ смята трите си съновидения за вдъхновени от Бог, докато други анализатори през годините предлагат няколко не толкова свръхестествени интерпретации на сънищата му. През 1929 г. австрийският невролог и психоаналитик Зигмунд Фройд дава предположение, че сънищата са продукт на подсъзнателни конфликти у младия Декарт, а не продукт на божествено откровение. За разлика както от самия философ, така и от Фройд, редица по-съвременни коментатори смятат, че един от сънищата на французина изобщо не е бил сън.

Теориите за мигренозна аура или посттравматично разстройство

Адриен Байе пише, че Декарт лежал буден два часа, размишлявайки върху "благословиите и злините на този свят" след първото си съновидение в нощта на 10 ноември 1619 г. Той разказва, че точно когато младият философ заспал отново, веднага му се появил нов сън, в който чул силен шум, който можел да се оприличи на гръм. От уплаха се събудил мигновено и след като си отворил очите, видял многобройни искрящи светлини из стаята. Байе добавя, че същото нещо се случвало на Декарт и друг път.

Повтарящите се сънища не са рядко срещани, но краткостта и оскъдността на съдържанието на съновиденията на Декарт имат много малка прилика с типичния сън. Също така светлинните отблясъци, докато очите му са отворени, навеждат на мисълта, че той всъщност не е спал. Една от последните теории е, че вторият сън на философа представлява проява на медицинското разстройство, наречено мигренозна аура или на посттравматично стресово разстройство.

В статия от 2014 г. на Филип Шарлие и колеги е описано как група медицински антрополози правят компютърна томография на черепа на Декарт и идентифицират вероятен гигантски доброкачествен тумор в десния етмоидален синус. Те изказват предположение, че образуванието може да е довело до изолиран епизод на мигренозна аура, който провокира внезапни зрителни и слухови халюцинации в нощта на 10 ноември 1619 г. Зрителни халюцинации като мигащи светлини се срещат при мигренозна аура, но от описанието на Байе не проличава някога Декарт да е имал главоболие. Наистина малка част от страдащите от хронична мигрена изпитват мигренозна аура без главоболие (1% за мъжете), но е изключително рядко това състояние да провокира слухови халюцинации. По-малко от 0,17% от пациентите, отиващи при невролог заради някакво главоболие, съобщават за такива халюцинации, а в много редките случаи обикновено те приемат формата на човешки гласове, отколкото на силни недиференцирани звуци. Последният недостатък на тази теория е, че повтарящото се преживяване на Декарт изглежда се е случвало предимно в промеждутъка между будността и съня. Това е необичайно за мигренозните пристъпи.

През 2008 г. се появява теорията, че вторият сън на Декарт вероятно е проява на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). В кошмарите и ретроспекциите, съпровождащи ПТСР, могат да се появят силни и плашещи шумове, но тези кошмари неизменно ще бъдат придружени от сложни разкази за сънищата и богато перцептивно съдържание (сетивни възприятия), за разлика от мимолетния силен шум, изпитан от френския философ. Също така не е известно ПТСР да е свързано с неоформени зрителни халюцинации, което поставя видените от Декарт блестящи светлини в графата на необяснимото. Основният недостатък на тази теория е, че в нито едно от писанията или биографиите на Рене Декарт не може да се открие ясна индикация, която да подсказва, че е преживял травматично събитие, което да провокира появата на ПТСР.

Теорията за синдрома на експлодиращата глава

Преживяването на Декарт след втория му сън отговаря на критериите за синдром на експлодиращата глава на Международната класификация на нарушенията на съня. Посочени са следните диагностични показатели:

• Внезапен силен шум в главата при прехода от будно състояние към сън.
• Причиняващ внезапно събуждане и чувство на страх.
• Не е свързан със значителни оплаквания от болка.

Описанието на възприятието на френския философ за шума като за гръмотевици отговаря на предишни описания. До 27% от страдащите от синдрома на експлодиращата глава казват, че шумът е придружен от светкавица, а 90% от тях съобщават, че през целия си живот имат периодични епизоди. Разказът на Байе сочи, че и двете характеристики важат за Рене Декарт.

Диагностицирането на философа със синдрома е било невъзможно до 2005 г., когато разстройството е въведено в медицинските класификационни системи. Въпреки това съществуват малък брой доклади в медицинската литература преди това, които го описват. Най-ранното споменаване на синдрома на експлодиращата глава се приписва на американския невролог Сайлъс Уиър Мичъл, който през 1876 г. пише за пациент, оплакващ се от нощно усещане за "пистолетен изстрел".

Смята се, че синдромът засяга 1 на 10 души, но въпреки това лекарите не са толкова запознати с него. Причината може би е в нежеланието на страдащите да съобщават за симптомите си, провокирани от страха да не бъдат посрещнати с недоверие. Състоянието съответно е и много малко проучено и затова малко се знае със сигурност за рисковите фактори. Изглежда високите нива на стрес предизвикват по-нататъшни епизоди у засегнатите. Доклади, описващи случаи на синдрома, показват, че той често е съпътстван от друго нарушение на съня - сънна парализа, и повече се среща при студенти. Честотата на епизодите е променлива, като някои имат пристъпи по няколко пъти на нощ, докато други имат разстояние от няколко месеца между тях.

Синдромът на експлодиращата глава е доброкачествено и самоограничаващо се състояние и обикновено е нужно само обучение и успокояване на пациента. Въпреки това няколко доклада сочат, че терапията с антиконвулсивни лекарства може да намали интензивността на епизодите или напълно да ги спре.

Патофизиологията на състоянието не е известна. Прокарва се теорията, че синдромът е вследствие моментно разхлабване на ретикуларната формация на мозъчния ствол, което възниква в промеждутъка от будност към сън. Възникващият пароксизъм на невронната активност в зрителните и слуховите области би обяснил внезапното възприятие на силен шум и светкавица. Ако това се потвърди, синдромът може да е сензорен вариант на хипнични потрепвания (неволеви мускулни потрепвания при прехода от будност към сън).