Именуване на синдрома на Турет

От 1960г.

Особен интерес за изследванията на френския невролог Жан-Луи Шарко представлява истерията (сега такава диагноза не се използва). Това заболяване е описано като невротично разстройство, а един от основните белези на заболяването е, че подлежи на хипноза. Докторът и мнозина от учениците му придружават пациентите си на хипнотични сесии, които са част от лечението им. Действията му са подложени на критика от страна на негови колеги, вярващи, че методите на лечение са псевдонаучни.

Д-р Шарко съветва своя ученик д-р Турет да проведат изследвания на няколко медицински случаи, характеризиращи се с необичайни тикове. Френският невролог предлага името на новооткрития синдром да се заимства от това на младия му ученик. Вярвало се е, че заболяването се развива само при жените, но тъй като в болница постъпват и няколко мъже с подобни симптоми става ясно, че това не е така.
Турет установява, че този синдром се унаследява. Той описва няколко случая, при които родителите, братята и сестрите на пациенти с тежка форма на болестта, биват засегнати от по-лека форма на болестта.

За съжаление животът на д-р Турет е последван от поредица от трагични събития. През 1893 г. бива убит най-малкият му син. През същата година е починал любимият ментор и приятел Турет – д-р Шарко. Малко по-късно, една от бившите пациентки на медика се прострелва в главата. Тя обяснява, че го е направила, защото твърди, че Турет я е хипнотизира против волята й.

Изследователят твърдо устоява на всички трудности, той продължава да изнася публичните си лекции и пише множество медицински статии. Въпреки това, психичното здраве на лекаря бива подкопано. През 1902 г. на Турет е освободен от поста си, а две години по-късно той умира в психиатрична клиника.

Синдромът на Турет първоначално е смятан за психологически проблем. Повратният момент идва в началото на XX век, когато върлува епидемия  от енцефалит (1918-1923), която довежда до мащабни усложнения във вид на тикове. Проучвания, проведени през 1960 г. сочат, че някои антипсихотици като халоперидола, са ефективни при лечение на заболяването. Въз основа на тези данни, учените преориентират подхода си към изучаването на синдрома на Турет, започват да търсят определена патология в централната нервна система.

През 1965 г. Артър К. Шапиро, бива провъзгласен от научната общност за "баща на съвременните изследвания, касаещи тиковете". Той лекува успешно пациенти със синдрома на Турет с халоперидол, а впоследствие публикува статия, в която само се споменава за психоаналитичния подход.

През 2000 г. Американската психиатрична асоциация прави промени в ръководството за диагностика и статистическия наръчник на психичните разстройства, изтривайки от възможните причини за появата на синдрома на Турет стреса и функционалните нарушения. От 1999 г., синдрома на Турет се изучава от няколко науки: генетиката, неврофизиология и невропатология. На този етап учените нямат обективни епидемиологични данни и налични лечения, които да могат да предпазят пациентите от множеството странични ефекти, които все още не са изцяло известни.