Император Шенонг – бащата на китайската медицина и фармакология

От -2700г.

Шенонг, Шен Нунг или Янди е втория от митичните китайски императори, който е роден през 28-27-то столетие пр. н. е. с глава на бик и тяло на мъж (около 2695 г.). Легендата разказва, че той проговорил на третия ден след раждането си, на седмия вече ходел, а на три годинки орял нивите.

Шенонг се възприема като предтеча на виатнамците и китайците. Според митологията той изобретява каруцата и плуга, като опитомява бика (превръщайки го във вол) и коня и научава народа си да прочистват земите си с огън. Според историческите сведения, Шенонг установява стабилно земеделско общество в Китай.

Освен всичко това, той е смятан за автор на каталог от 365 вида билки, който се превръща в основата на по-късните билкови изследвания. Смята се, че самият той е опитал всички 365 растения, които описва, и умира от отравяне. Трактатът му "За билковите лекарствени експериментални отрови" му донася прозвището "бащата на китайската медицина. Той е почитан и до днес от китайските народни лечители и също така се твърди, че той е основоположникът на акопунктурата.

Въпреки това, не е ясно кой е истинският автор на билковия каталог, тъй като медицинските познания поколения наред са се предавали от уста на уста. Най-ранните писмени китайски извори датират от времето на династията Шанг (1200 г. пр. н. е.), а император Шенонг е живял около 2700 г. пр. н. е. Тези първи писмени извори се наричат Оракулни кости и са намерени при проучванията на последната столица на династията Шанг, близо до днешния град Анянг в провинция Хенан. Древните китайци използвали тези кости като своеобразни дневници, върху които записвали лова си, военните подвизи, времето, както и благоприятните за церемонии дни. Върху подобна кост са открити и писания, споменаващи заболявания, лекове и методи на лечение.

През следващите хилядолетия китайците продължават по примера на император Шенонг да се използват като опитни морски свинчета, изпробвайки различни билки и техните медицински способности. Натрупването на практически експерименти и резултатите им увеличават познанията в областта на фармакологията, токсикологията и леталните дози на някои препарати.

Племенните шамани използвали предимно билкови препарати. Отшелници се оттегляли дълбоко в дебрите на планините, за да практикуват "начина на дълъг живот". Той включвал разработването на билкова диета и лекарства, техники за терапевтично дишане и упражнения по кунг фу. Планинските отшелници допринесли много за развитието на билковите лекове и мехлеми, не само като събирали информация за билките, но и свързвайки традиционната китайска медицина с бойните изкуства, което е обща практика днес.

Първите медицински текстове за билкови препарати и лекове са съставени около 1065-771 г. пр. н. е. Трактатът на Ву Ши "Ер Бинг Фанг" (Предписания за 52 заболявания) е открит през 1973 г. по време на разкопките на гробницата Ма Уанг Дуй в Чангша, провинция Хунан. Въпреки това енциклопедията на Шенонг "Цао Чинг" (Класическата Materia Medica на Божествения съпруг) е най-ранната фармакопея. Но документирането на медицинския трактат на Ненонг и неговите последователи отнема около 2 000 години.

по статията работи: Величка Мартинова