Създаване на Институт Пастьор през 1888 година

от 03 апр 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 4.6.1887г.

Институт "Пастьор" е създаден като частна фондация с нетърговска цел, имаща официално признат статут на благотворителна организация.

Самият Луи Пастьор е желаел това. Макар да е основан на 4 юни 1887 година, института успява да отвори врати едва на 14 ноември 1888 година. В самото начало Луи Пастьор назначил учени от различни рангове и среди.

Първите 5 катедри били водени от двама възпитаници на престижният "Екол Нормал" ("Ecole Normale"):

Emile Duclaux – обща микробиология
Charles Chamberland – микробиология и хигиена
Ilya Mechnikov – биолог, отговарящ за морфологичната микробиология
Dr. Joseph Grancher – завеждал отдела за Бяс
Dr. Emile Roux – ръководител на техническата микробиология

Една година след създаването на институт "Пастьор" д-р Ру (Dr. Emile Roux) сложил началото на курсове по "Техническа микробиология".

Първите открития в института се дължат на Александър Йерсин и Албер Калмет, наречени по-късно "лейтенанти".

Изиграли са голяма роля за разпространяването на някои открития, включително ваксинация срещу бяс, антидифтериен серум за терапия и ваксиниране срещу едра шарка въз основа на принципа на Дженър. Те изследвали характеристиките на екзотичните болести и как да се отнасяме към тях.

Успоредно с института "Пастьор" в Париж се е очертала Международна мрежа "International Network" и свързани с нея институти "Пастьор". В мрежата са били включени 32 института на всеки континент в света.

От самото начало, института е имал за цел повишаване на знанията, изучавайки структурата и функциите на живите организми, инфекциозни агенти и заболяванията, които те причиняват.

Техните изследвания са били насочени основно към по-опасните заболявания като бяс, чума, дифтерия, тетанус, тиф, жълта треска, туберкулоза, полиомиелит, както и хепатит Б и СПИН.

Някои от учените са изиграли важна роля за откриването на токсоиди, BCG, сулфонамиди и антихистамини. Други са имали ключова роля в появата на молекулярната биология, неврологията и генното инженерство.

Статията е част от историята на: