Интересни открития на Навашин за растителните видове капски зюмбюл, тънкоцветно кукувиче грозде и др.

От 1913г.

Видът Galtonia candicans (капски зюмбюл) е бил многократно изследван преди руския учен Сергей Нивашин, но той пръв открил наличието на малки, кръгли, но постоянни телца.

Те били прикрепени с тънки нишки към две от четирите сходни хромозоми, и ги нарекъл спътници (Фигура 1).

Фигура 1. Соматични хромозомни пластинки на Galtonia candicans, представени от различни изследователи:

а. по Страсбургер;
б. по Мюлер;
в. хетерозиготна пластинка по Навашин;
г. по Навашин, дясна: фиксация с хром-ацетат-формалин, лява: фиксация със среден Флеминг (хром-ацетат-осмий), в средата: сателитни участъци на хромозомите при силно увеличение;
д. по Нютон;
е. по Тейлор.

Ученият установил, че спътниците са свързани с ядърцата. През 1913 г. са били установени две хромозомни раси - едната с еднакво големи спътници в двете хомоложни хромозоми, а другата - с по-голям спътник в едната и с по-малък в другата хомоложна хромозома.

Същата година, Навашин установил сходно явление на ядрен диморфизъм при някои видове - Muscari tenuiflorum (тънкоцветно кукувиче грозде), Muscari comosum, Albuca и др. При първия вид едната раса имала две хомоложни хромозоми с два спътника, а другата - само един спътник в едната хомоложна хромозома. Откритото от Навашин явление "ядрена хетерозиготност" тогава е било известно само за половите хромозоми при животните.

През 1913 г. на конгреса на немските естествоизпитатели и лекари във Виена, Навашин представил и своите изследвания върху хромозомите на Galtonia. Обобщил, че мястото, където са прикрепени хромозомите за нишките на вретеното, не може да се тълкува като начало на разцепване и разделяне на дъщерните хромозоми и като механично следствие от натиска на нишките, тъй като се наблюдава и в профаза.

Мястото (или "главичката"), на което са свързани двете рамена на хромозомата, е постоянно и не се появява случайно под действието на фиксатори, както предполагали други автори.

"Главичката вероятно е разделителният орган на хромозомата, който като че ли я направлява в нейното движение още от ранните профази и служи за място на прикрепване към нишките на вретеното." - С.Навашин.

От всички наблюдения стигнал до извода, че съществува хромозомен полиморфизъм - явление, на което Навашин отдал голямо значение за еволюцията на организмите като резултат на диференциращото действие на естествения отбор.

През 1923 година Навашин въвел понятието идиограма, което изразявало типичния за вида морфологичен комплекс на хромозомите. Показателят число на хромозомите включвало само основното число и плоидността, а идиограмата - видовия брой хромозоми с цялото разнообразие на тяхното разчленяване.

Благодарение на цитогенетичните си трудове, руският учен е разкрил един нов път в развитието на науката, дал е силен тласък за изясняване на наследствеността и изменчивостта, хибридизацията, полиплоидията и други явления, свързани с поведението на хромозомите.

Статията е част от историята на:

• История на Сергей Навашин