Информация за староегипетската лечебна практика, получена от древните историци и изследователи

От -485г.

Любопитен е фактът, че изследователите и историците от миналото са започнали да проявяват интерес към Древен Египет едва 15 века след царуването на староегипетските фараони. Те са ни оставили информация за живота на древния народ (съгласно с техните възможности и времевия период, в който са живели), произхождаща най-вече от момента, когато египтяните вече са били под игото на персите. Особено ценни са данните от този момент, касаещи организацията на древноегипетското лекарско съсловие, специализацията и работата на медиците, както и хигиената и здравните грижи на населението. Любопитно е, че всички древни историци са изтъкнали голямото значение на медицината, практикувана от древния народ и уважението, което се е отдавало на медиците. Приносът на тези древни летописци в изясняването на естеството на староегипетската медицина е немалък, а това обуславя и интересът към трудовете им. Между тези личности е Херодот (485 г. пр.Хр.) Наричан "бащата на историята", изследователят е предприемал пътешествия към Кипър, Египет и Вавилон. Той "разказва" на съвременните учени за бита на древноегипетските жреци (често изпълнявали и лекарските задължения), които бръснели редовно главата и лицето си. Хигиенното предназначение на този ритуал вероятно е направило впечетление на древния историк, тъй като той е изтъкнал, че е "по-добре да си чист, отколкото красив".

На Херодот дължим и описанието на балсамирането на труповете и погребалните староегипетски ритуали. В неговите писания непрекъснато се изтъква голямата почит към древноегипетските лекари и крайнотясната им специализация.

Около 50 г. пр. Хр. В Египет е пристигнал древногръцкият историк Диодор Сицилийски. Той е автор на творбата "Историческа библиотека", съставена от около 40 книги, касаещи миналото на различни народи. До този момент от тези книги са се съхранили само 15 тома.

През своето пътешествие в Египет историкът е имал възможност да проучи обществените класи и да спре своето внимание върху съсловието на медиците и хигиенните обичаи на египтяните. Той е описал, че те поддържали своето здраве, като през няколко дни прибягвали до действието на очистителни, тъй като считали, че преяждането е сред основните виновници за появата на различни заболявания. Той разказва за лекарите, третирали пациентите си съгласно предписанията, предавани от поколение на поколение. Диодор Сицилийски е описал балсамирането на труповете и погребенията, като отбелязва, че хората, които се занимавали с тези обреди, без да бъдат жреци и лекари, били почитани, понеже имали все пак някаква връзка с тях - подготвяли починалия човек за безсмъртието .

Между древните историци, които са се интересували от Египетския народ, е името на старогръцкият моралист и историк Плутарх, роден около 45-50 година. Той е написал творбите "Сроковете на божественото правосъдие" и "Изида и Озирис". Именно от второто произведение научаваме, че богинята Изида е познавала добре медицинското изкуство и с радост е лекувала различните болести  и сама е откривала нови заклинания и лекарства и ги е предавала на хората. Както по-късно в гръцките храмове и в Египет богинята се е явявала на болните по време на съня им и ги учела как да се лекуват. Предполага се, че за да достигнат до подобен лечебен сън, жреците са ползвали опиум или хашиш или може би внушение, а много вероятно и хипноза.

По-късно римският писател Плиний Млади (Кайус Плиниус 62-125 година)също е писал за египетската медицина. Лекарската професия и лечебното изкуство вероятно дълбоко са го вълнували, тъй както той е автор на мисълта: "Медицината е единствено изкуство, в което може да се вярва на всеки, който се нарича лекар. Всъщност в никоя друга област, измамата не е толкова опасна". Чрез тези думи на римския писател може да се убедим още веднъж в огромната отговорност на медиците във всеки времеви период.

От казаното до тук може да се направи извод, че древните историци (в кръга на своите възможности), без да са били лекари, са успели да допринесат за разбирането и миналото на египетската медицина.