Инхалатор на Бенет от 1910 година

Инхалаторът на Бенет е използван най-вече за прием на анестетици за целите на акушерството. Медицинското устройство, което работело с хлороформ е въведено през 1910 година и позволявало на пациентите да боравят сами с него. След началото на 18-ти век инхалаторите вай-често са се използвали за облекчаване на настинки, главоболие и астма. В средата на 20 век били въведени и инхалаторите за родилки, които можели да се използват самостоятелно от жените.

Инхалаторът на Бенет имал куха тръбовидна дръжка, запълнена с памук, който се напоявал с хлороформ, преди всяка процедура. Малкият размер на този инхалатор го правел подходящ за работа с хлороформ, тъй като много малко количество от анестетика е било нужно, за да се постигне аналгезия. Някои от продавачите предлагали на пазара инхалатора на Бенет за прием на етерова анестезиия, но така уредът понижавал полезността си. Нужното количество етер, за да се усети упойващият ефект надвишавало доста попивателния капацитет на количество памук в инхалатора.

Пациентът можел да използва устройството за прием на анестезия, вдишвайки хлороформните пари от двата му накрайника. Те били раздалечени на достатъчно разстояние от ноздрите на пациента, така че да е невъзможно да се допусне предозиране.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици