Инхалатор на Блейк от 1910 година

От 1910г.

Конусовидните или фуниевидните анестетични маски и инхалатори са били използвани от края на 1840-та година до 1910-та година. Някои от тях са се изработвали от порест материал, като например памучни кърпи или мека хартия, които се напоявали с течен анестетик. Постепенно в коничните анестетични маски започвали да се слагат гъби или специални конуси от по-твърд материал като кожа или метал.

Бостънският хирург д-р Джон Блейк B. е създал "етеров конус" през 1894 г. Металната мрежа на разработеното от него устройство се покривала с няколко слоя марля, които след това се напоявали с етер. Разделителното метално капаче имало надуваема гумена клапа, която прилягала по-добре и позволявала на анестетичните пари да се концентрират в областта на носа и устата на пациента. Тази форма на инхалационната маска позволявала на анестезиолога да я придържа с една ръка. Капачето можело да се повдига, за да се напоява допълнително гъбата с етер, но това изисква използването на двете ръце. Инхалаторът на д-р Блейк се предлагал на пазара от няколко фирми през 1910 година.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици