Инхалатор на д-р Дейвис от 1913 година

От 1913г.

Хирурзите ценят и често се нуждаят от услугите на анестезиолозите, които работят с тях в тясно сътрудничество. Известният неврохирург д-р Харви Къшинг (1869-1939) е започнал да работи с д-р С. Грифит Дейвис (1867-1934). Окуражен от доброто и професионално отношение на Кушинг, Дейвис е бил един от първите медици, които са започнали да провеждат непрекъснато проследяване на дейността на сърцето и белите дробове на пациента по време на анестезиологичния курс.

Инхалаторът от снимката по-долу е един от няколкото анестезиологични апарати, които е създал д-р Дейвис. Въведен през 1913 година, инхалаторът на Дейвис доставял към пациента комбинация от азотен оксид, кислород и етер.

Функциите за предпазване на здравето и живата на пациента включвали прозрачна целулоидна маска и регулируеми клапи за контрол на вдишванията и издишванията. Част от издишания въздух се връщал към пациента, а техниката, по която се осъществявала процедурата била наречена "ребрийдинг". Чрез нея се добавял въглероден диоксид във въздуха, поеман от пациента. Това помагало да се стимулира дишането и да се намали количеството на приеманата упойка.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици