Инхалатор на Скуайър за прием на анестетици от 1846 година

От 1846г.

Първата демонстрация на въздействието на етеровата анестезия в Англия е проведена на 19 декември 1846 г. от лондонския зъболекар Джеймс Робинсън. Той е уведомил незабавно известния лондонски хирург Робърт Листън (1794-1847) за своя успех. На същия ден д-р Листън е възложил важна задача на химика Питър Скуайър (1798-1884) - да създаде инхалатор за прием на етер.

На 21 декември 1846 г. племенникът на Питър Скуайър - Уилям, който по това време е бил студент по медицина, е упоил с етер пациент на Листън, благодарение на инхалатора, разработен от чичо му. Пациентът (Фредерик Чърчил), седиран от студента е спял по време на цялата процедура по ампутацията на десния му крак. Хирургичният екип бил изключително впечатлен, когато пациентът е дошъл в съзнание, изразявайки убеждението си, че ампутацията все още не е направена.

Доктор Листън, който е имал известни съмнения относно ефикасността на „американското откритие” (така е наричан приемът на анестетици чрез инхалатори), но след това е обявил пред присъстващите: "Тази дяволия на Янките бие дори фантасмагорията за Месмеризма".

Репутацията на д-р Листън на велик хирург почивала в немалка степен на скоростната оперативна техника на хирурга, която свеждала до минимум страданията на пациента. Анестезията скоро след това е сложила край на необходимостта от такава висока скорост, което позволявало да се постигне развитие при по-фините и отнемащи време хирургични манипулации.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици