Инхалатор на Шипуей от 1916 година

Техниката на анестезиране чрез ендотрахеално вдишване е била използвана през първата половина на 20 век. Този метод осигурявал на непрекъснат приток от на анестетични пари. Те преминавали през тръба, поставена в трахеята на пациента. Когато течните анестетици се изпарявали, температурата на околния въздух се понижавала. По това време се е смятало, че чрез затоплянето на парата, инхалирана от пациента би подобрило работата и възстановяването на машината, а по този начин се използвало по-малко количество.

Английският лекар сър Франсис E. Шипуей (1875-1968) е бил сред водещите специалисти в областта на анестезиологията. Той вярвал, че вдишването на студени анестетични изпарения можело да предизвика белодробни усложнения и рязко спадане на телесната температура по време на операция. Той е създал инхалатор за вдишване на затоплени анестетици през 1916 г. Той е бил използван военния корпус на "Royal Army Medical Corps" през Първата световна война и бил на разположение за военна употреба до Втората световна война.

Апаратурата, създадена от Шипуей включвала бутилката "Boyle Bottle", етеров и Юнкеров хлороформен изпарител. Всяка от бутилките е била разположена в затоплена водна баня и се свързвала с вакуумна колба, която съдържала гореща вода. Специален термометър отчитал температурата вътре в колбата. Използвала се ръчна помпа, за да насочва въздуха първо към етерания или хлороформния изпарител, а след това парата се насочвала чрез вакуумната колба  по пътя си към пациента. Д-р Шипуей е сред учените, които имали принос в подобряването на техниките за употреба на загрята пара.

Статията е част от историята на:

• История на инхалаторите, уредите и консумативите за прием на анестетици