Инхалационен прием на лекарства

От 1778г.

Концепцията за инхалационния прием на лекарства е въведен от британския лекар Джон Маджо през 1778 година. Той използва въведения от него термин, за да наименува начина на прием на активни съставки от собственото си изобретение - калаена чаша, адаптирана за вдишване на опиум. Впоследствие всички инхалатори започват да бъдат наричани "Устройство на Маджо".

Англичанинът не е първият, който е адаптирал концепцията за лечебното вдишване на изпаренията от медикаментите. За терапия, основана на същия принцип е споменато в Еберс папирус. Древният документ съдържа препоръки за лечение на белодробни заболявания чрез вдишването на изпарения от билката оман.

Първият инхалатор, действащ с пара е изобретен в Германия през 1864 година. В основата му стои алкохолна горелка, която задвижва вряща вода носят вода. Парата по тръбите се смесва с  лекарствата в контейнера. Получената суспензия се инхалира от пациента през стъклен мундщук. Съвременните инхалатори работят на същия принцип – единствено алкохолната горелка е заменена от електрическа пластина.

Днес инхалационните системи използват "вибрационна решетка". Този иновативен метод позволява на тялото да поеме до 98% от лекарството, а времетраенето на манипулацията значително намалява.

Разгледайте галерията от снимки на инхалатори, използвани в миналото:

Статията е част от историята на:

• История на развитието на лекарствените форми