Исак Пулвермахер и неговият терапевтичен електрически колан от 1851 година, считан за новата панацея
От 1851г.
Деветнадесети век е доста креативен период, ща се касае до историческото развитие на човечеството. Тази епоха може да се похвали с широка гама от полезни изобретения - от парния локомотив, телбодната машина, печатарската преса до ... лечебния електрически колан, който излъчва шокови вълни и лекува огромен брой болести. Да, този колан действително е считан за панацея.
Лечебният продукт се появява най-напред на световния панаир в Лондон през далечната 1851 г. Именно тогава е демонстриран т.нар. хидроелектрически колан, състоящ се от няколко батерии и електроди, изпращи електрически ток по тялото на пострадалия. Ако трябва да повярваме на рекламите, устройството се използва за лечение на почти всичко - включително мигрена, тревожност, депресия, лошо храносмилане, запек, подагра и дори липса на доверие.
Създадено от Исак Пулвермахер от Виена, терапевтичното пособие е най-известно като галваничен колан на Пулвермахер, макар че патентът му е използван (и продаван) под различни имена, сред които са: колан на Адисън, Оуен и на Хайделберг.
Изработен от мед, цинк, дърво и кожа, коланът разполага с две гъби и брошура от 32-страници, пълна с препоръките на доволни клиенти. Устройството тежи около два и половина килограма и се състои от верига от батерии, които да се носи около проблемните области.
Обещавайки на пациентите, че коланът е от полза за: "хроничните нервни заболявания и слабости от всякакъв вид, без значение е причината за тях", твърди си, че електрическите импулси достигат до всеки нерв в тялото.
Хидро-електрическият колан първоначално е добре приет, а употребата му е подкрепяна дори от някои от лекарите и медицинския персонал на кралица Виктория. Твърди се, че писателят Чарлс Дикенс се е насочил към устройството, за да лекува ревматични болки в крака си, въпреки че резултатът от предполагаемото му лечение не е документиран.
Макар да изглежда, че Пулвермахер създава идеята за направата на това устройство, историята на медицината е на друго мнение. Става ясно, че употребата на електротерапията в медицинската практика е популяризирана още през 48 г. пр.н.е. от Скрибоний Ларгус, който е лекар на римския император Клавдий.
Ларгус, в компанията на други древни практикуващи лекари, често наблюдава електрическите заряди, с които електрическите скатове зашеметяват жертвите си. Лекарят се опитва да използва хрущялните риби като помощници при лечение на състояния, вариращи от мигрена до подагра и пролапс на влагалището.
До края на 18-ти век учените вече имат много по-голяма възможност да използват силата на електрическата енергия, а експерименти с употребата й са проведени за третирането на психични заболявания от физика Джовани Алдини от Италия и Бенджамин Франклин.
Масовото производство на химическите акумулаторни батерии прави по-безопасна електротерапията, а това помага да се предотвратят и злополучни инциденти като този на Робърт Рош. Той използва домашна "електрифицираща машина", за да третира честите пристъпи, съчетани със загуба на съзнание на своя 16-годишен син, но по време на един от тези експерименти ризата на момчето се възпламенява.
До края на 19-ти век появата на каталозите за поръчка по пощата позволява на хората по целия свят да купуват каквото пожелаят с (относителна) лекота. Вероятно тази иновация е направена в точното време, а поради тази причина изобретението на Пулвермахер се радва на многогодишен успех.
Въпреки всичко, популярността на електрическите колани в крайна сметка замира, а учените разкриват, че те са по-скоро прищявка, отколкото медицински терапевтичен уред, подпомагащ доброто здраве. Коланите започват да бъдат асоциирани с други шарлатански практики, а това вероятно кара медицинската общественост още веднъж твърдо да потвърди, че тези устройства не лекуват хората.
Самият Пулвермахер е въвлечен в нелицеприятна съдебна битка. Той се опитва да осъди потребител за неплащане на предоставения му продукт. Клиентът, познат като Х. Мот, от Оксфорд, се съгласява да плати колана на разсрочено плащане.За съжаление, след продължителна употреба, Мот започва да изпитва тежки главоболия, а подобрение на състоянието си англичанинът така и не изпитва. След това, той връща колана, исискайки изплащане на обезщетение за причинените вреди.
Към днешна дата електротерапията се смята за надежден метод за лечение на болка и възпаление, а макар електрошоковияте пояс да не съществува повече, основните методи, използвани днес, не са много по-различни от технологията, вложена в прословутото приспособление на Пулвермахер.
По статията работи: Виктория Милова
Библиография
Източник и снимки all-that-is-interesting.com
Коментари към Исак Пулвермахер и неговият терапевтичен електрически колан от 1851 година, считан за новата панацея