Исторически предпоставки за развитието на манипулациите по кръвопреливане в Русия

Известно е, че кръвните манипулации, прилагани за медицински цели, са се осъществявали още в Древността. Въпреки това, изпълнението на първата хемотрансфузия, при която са проверени кръвногруповата и Rh съвместимостта става възможно едва преди няколко десетилетия.

В Древността, хората приписват полезен ефект на консумацията на кръв. Вярва се, че този акт възвръща нарушеното здраве и увеличава телесната сила. Дори в трудовете на Хипократ се споменава за използването на кръв от здрави хора за лечение на психично болни.
В писанията на римския философ Плиний и Авъл Колнелий Целз е посочено, че старите и слаби мъже се ободряват след консумация на кръв от мъртви гладиатори. Известно е, че грохналият папа Инокентий VIII се опитвал да възвърне младостта си, с питие, в състава на което влизала и кръв от десет годишно момче.

Въпреки това, началото на кръвопреливанията за лечение на хора вероятно е поставено през 1638 г., когато английският учен Уилям Харви пръв стига до извода, че кръвоносната система на човека е затворена. Десет години по-късно европейските учени започват да извършват кръвопреливания от животни на хора. Първата такава процедура е успешно приложена на 16-годишно момче, страдащо от треска, което е спасено с кръв от агне. Въпреки това, друга подобна трансфузионна манипулация завършва трагично. Резултатът е - забрана на хемотрансфузиите между животни и хора.

Опитите да се извършват операции по кръвопреливане за медицински цели са възобновени едва през XVIII век. Последиците от неуспехите навеждат учените на мисълта, че хемотрансфузиите могат да изпълняват единствено ако се прелива кръв от човек на човек. През 1818 година, английският акушер Джеймс Блъндел, с помощта на специална машина (изобретена от него), провежда успешно кръвопреливане от човек на човек. По-късно той извършва още 10 такива операции, 5 от които спасяват живота на пациентите. Използвайки техниката и метода на Блъндъл през 1832 г, руският акушер Андрей Волф успешно прелива кръв на умираща родилка, а донор става нейният съпруг. Това е и първото кръвопреливане в историята на руската медицина.

По същото време в съветската медицинска литература започват да се появяват първите научни статии по темата. Например, професорът в Медико-хирургическата академия Степан Фомич Хотовицкий започва да препоръчва в научните си трудове кръвопреливането "като единствено средство за спасяване на хора в случай на значителна загуба на кръв по време на раждане", а известният анатом и хирург Иля Василевич Буяльский настоява за провеждането на такива процедури при лечение на ранени. В негова статия за медицинското издание  "Военно-медицинском журнале" той пише: "Аз, от своя страна, мисля, и оставам с убеждението, че работата по кръвопреливане рано или трябва да влезе като утвърдена медицинска манипулация, която да се прилага заедно с рутинните операции при спешни случаи.

Статията е част от историята на:

• История на кръвта в медицинската наука