Исторически технологични достижения в медицинската наука в първото десетилетие на 21 век

От 2010г.

Неоспорим е фактът, че напредъкът в медицинските технологии ни помага да живеем по-дълго. Към днешна дата медицинските изследователи упорито изучават начините за възстановяване, обновяване или заместване на увредените органи в нашите тела, чиято функция е пострадала вследствие на стареенето, стреса, хроничните заболявания (инфаркт, инсулт, диабет) и травматичните увреждания.
"Медицината към днешна дата спасява живота на хора, които допреди това не успявахме да спасим" – казва в свое интервю световно известната лекарка д-р Дорис А. Тейлър, директор на изследователските дейности по регенеративна медицина в престижната кардиологична лечебна институция "Texas Heart Institute" в Хюстън, щата Тексас.

Въпреки това, търсенето на донорски органи надвишава наличния им брой. "Всяка година хиляди хора умират, докато чакат за трансплантация на орган", казва д-р Тейлър. Именно тази пропаст в търсенето и предлагането е един от факторите, стимулиращ изследователите да търсят все по-иновативни лечения, а историческото (и технологичното) развитие на медицинската наука да напредва.

Допреди няколко десетилетия тези леченията, за които ще ви разкажем в тази статия, звучат на хората, които не са медицински специалисти като факти в сферата на научната фантастика.

Ето какви са част от най-впечатляващите медицински иновации, които са на разположение на пациентите към днешна дата, както и усъвършенстваните лечения, които непрекъснато се подлагат на клинични изпитвани от медицинските учени, работещи за най-новите постижения в медицинската наука в първото десетилетие на 21 век.

Достижения в корекциите на зрението

Ето пример за още една нова медицинска победа на увеличителните лещи - хирурзите вече могат да имплантират устройство, подобно на малък телескоп в окото, за да възстановят част от зрението, загубено в крайната фаза на възрастово обособената макулна дегенерация. Това инвалидизиращо състояние, което засяга около 1,8 милиона американци, е сред водещите причини слепота сред възрастните над 60 години.

Устройството, одобрено за употреба от Американската администрация по храните и лекарствата през 2010 г., се разпространява все по-широко в лечебните заведения в САЩ. То се имплантира посредством едночасова амбулаторна медицинска манипулация под локална анестезия. Възстановяването изисква от пациентите извършването на едномесечни рехабилитационни процедури на зрителния рецептор. Целта на тези процедури е да могат хората да свикнат по-бързо и лесно с импланта, твърди д-р Марк Манис, директор на "Eye Center at the University of California Davis Health System" в Калифорния.
"Причината е, че това не е просто възстановяване на зрението", казва той. "Това устройство наистина изисква пациентът да започне да вижда по друг начин, също както, когато човек изгуби долен крайник и получи протеза, той трябва да се научи как да ходи отново".

В този случай пациентът трябва да се научава да използва окото с импланта – за по-детайлно зрение, а на другото да разчита най-вече за периферното си зрение.

Регенеративна медицина

Като директор на института "Wake Forest Institute" за регенеративна медицина в Уинстън-Салем, Северна Каролина, д-р Антъни Атала изследва различните терапевтични методи за възстановяване или "регенериране" на тъкани и органи, увредени или нефункциониращи добре, като използва собствените клетки на пациента и лечебните способности на тялото му.

Възможностите на организма да подсилва самовъзстановителните си възможности чрез инжектиране на стволови клетки или чрез имплантиране на тъкани или органи, които са дело на изкуствено биологично инженерство в специални лаборатории (като се започне с няколко стволови клетки, обикновено взети от пациента - стратегия, която минимизира риска от отхвърляне на тъканите или органите).

"Работим върху около 30 различни тъкани и органи" – казва д-р Атала. Вече са изпробвани успешно редица импланти, включително коленни хрущяли, кожа, кръвоносни съдове, уретри, трахеи и пикочни мехури. Провеждат се клинични изпитвания за лечение на инконтиненция на урината чрез имплантиране на клетки, за да се подпомогне увеличаването на функционалността на пикочната клапа и по този начин пациентите да водят нормален начин ва живот.

Доктор Атала казва: "Бъдещето е съсредоточено върху това, че тези технологии могат да стигнат до колкото се може повече пациенти, страдащи от разнообразни болестни състояния."

"3-D принтиране" на органи

В лабораторията на д-р Атала и други изследователски центрове по регенеративна медицина 3-D принтирането (чрез определен вид мастилено-струйни техники) е друга експериментална стратегия, която се използва за изграждане на био-изкуствени части и органи на тялото. Става дума за т.нар. "биопринтиране", което да дава възможност за използване на инженерно приложени тъкани. Слоеве от живи клетки се отлагат върху гел носител и бавно изграждат и създават заложените им триизмерни структури.

"Успяхме да отпечатаме уши, части от носове, миниатюрни бъбреци и кожа" – казва медикът.
"Полагаме един по един слоевете клетки, а след това ги подреждаме точно там, където трябва да се образува цялостната тъкан", като учените буквално "персонализират" различните слоеве, за да пресъздадат необходимата им форма, казва медика. "Мислите за технологията като за тази на домашния принтер и касетата с мастило, само че вместо да използваме мастило, ние прилагаме живи клетки и гелообразна хранителна среда"

Институт "Wake Forest" проучва и възможността за "отпечатване" на кожни клетки директно върху рани от тежки изгаряния.

Стволови клетки за възстановяване след инсулт

Неврологът д-р Лорънс Уечлър от "University of Pittsburgh's Schools of the Health Sciences" през 2010 година е в началните етапи на проучване, проверяващо дали стволовите клетки, инжектирани директно в мозъка, могат да подпомогнат възстановяването на жертвите на инсулт.

Първата стъпка, тествана в клинично изпитване, установява, че е безопасно техниката да се изпробва. Ако резултатите са обнадеждаващи, Уечлър твърди, че: "След това ще можем да изработим проучване, което да изследва задълбочено и щателно степента на ефикасност и клиничната полза."

"Такива терапии не биха могли да премахнат парализата на пациентите", предупреждава той. Но малките подобрения във функциите на тялото биха могли да доведат до големи подобрения в качеството на живот. "Ако можеш да започнеш да използваш ръката си, за да хващаш предметни и да изпълняваш някои малки задачи", казва Уешлър, "или да имаш достатъчно сила на мускулите на краката си, за да можеш да се преместваш сам от леглото до инвалидната количка, да ходиш в продължение на няколко крачки, тази промяна е огромна и хората трябва да се възползват от нея."

"Отглеждане" на изкуствено сърце

Може би крайната цел на изследователите, ангажирани в областта на регенеративната медицина е създаването и трансплантацията на функциониращо биоизкуствено сърце.

Възможно ли е? Изграждането на сложни твърди кухинни органи като сърце, черен дроб, бели дробове и панкреас е трудоемка задача, а предизвикателството за учените се крие във въпроса: "от къде може да получаваме тези стотици милиарди клетки, за да направим това". Този въпрос си задава и самата д-р Тейлър от "Texas Heart Institute".

Но тя добавя с увереност и, че: "правим огромни крачки" и прогнозира, че трансплантацията на един вид био-изкуствен сложен орган ще бъде възможна в рамките на пет години. "И ако трябва да добавя нещо по темата, то ще бъде", твърди Тейлър: "че ще бъда там, когато това се случи".

Перспективите за медицинска употреба на 3D принтирането се развиват изключително бързо, специалистите започват да го използват по все по-напреднали начини, а пациентите усещат подобряването в качеството на грижата и напредъка на медицинската наука в първата десетилетие на 21 век.

По статията работи: Виктория Милова