Историческо развитие на акушерството в Русия през първите години на 19 век

От 1804г.

В продължение на дълги години акушерските грижи в Русия се предоставяли единствено от по-възрастните жени, а не от дипломилани медици и акушерки. По една или друга причина тази тенденция се наблюдавала не само в провинцията и градовете, тя била характерна дори за столицата, където дамите с благородно потекло раждали децата си край акушерки, които не можели да се похвалят с особено високо ниво на медицински познания. Чуждестранните лекари, канени да служат в кралския двор, често пъти не съумявали да демонстрират особено забележителни познания в областта на акушерството и гинекологията. Много от тези хора се премествали в столицата на Русия с надеждата за лична изгода и бързо забогатяване.

Названието акушерка от руски език (бабка-повитуха, бабушка-повитуха, повивальная бабка) би могло да бъде дефинирано като жена, оказваща помощ при раждането и повиването на децата. Това определение дава възможност на медицинските историци да предположат, че акушерките не били канени често в домовете на родилките, не и за цялостното раждане. Тези жени присъствали за цялото време на раждането, единствено когато здравето и живота на жената били подложени на риск. Извън тези обстоятелства, акушерките пристигали в дома на бъдещите майки, за да прережат пъпната връв на новородените и да ги повият. Тази странна тенденция от една страна е свързана с добре познатото европейско суеверие, че "раждането трябва да се пази далеч от зли очи", а от друга – целяло спестяването на средства от домакинството.

В Русия от миналото най-предпочитаното място за раждането на децата, което предварително се приготвяло подобаващо за събитието, било банята ("мыльня"). За целите на събитието, помещението старателно се измивало, стените се варосвали, подът се изстъргвал с нагорещени ножове. След това стаята се затопляла със специална печка, в която се изгаряли дъбови и брезови дърва, за да бъде бебето силно и красиво.

Акушерките, практикуващи в големите градове на Русия най-често са били чужденки. За повечето историци, изследващи миналото на руското акушерство и гинекология било ясно, че здравните специалисти можели да предлагат услугите си сред относително ограничен брой привилегировани рускини от висшата класа. Останалото население по градовете и селата разчитало на услугите на бабите-акушерки.

Петър I е първият руски държавник, който е изискал изготвянето на някои наредби, отнасящи се до работата на бабите-акушерки, чиято дейност до този момент не била подложена на контрол. Благодарение на тази инициатива през 1804 г. бил издаден указ, забраняващ убийството на децата с увреждания, които допреди това били умъртвявани от акушерките (а действията им не противоречали на общоприетите възгледи по този въпрос на руското население).

Ако трябва да обобщим казаното до тук, можем да подчертаем, че през първите години на 19 век акушерството и гинекологията в Русия все още били обвързани с популярни суеверия, а нивото на медицинските грижи за обикновените хора било доста ниско. Медицинската специалност се нуждаела от време, за да се утвърди от гледна точка на науката и иновациите.