Историческо развитие на акушерството и гинекологията през 17 и 18 век

От 1638г.

Седемнадесети век определено е оставил осезаем отпечатък в историята на акушерството като медицинска дисциплина. Този факт е трудно опровержим, защото ако може да се твърди, че научното развитие от 16 век е "предоставило" на акушерството и гинекологията базисните анатомични познания, касаещи плода и родовия канал, то през следващите сто години на преден план било изучаването на физиологията на бременността. По време на този период е направен важният извод, че "бебето се развива сравнително автономно в утробата на майката".

За значителен напредък в акушерството и гинекологията от XVII век би могла да се приеме работата на Нилс Стенсен (1638-1686). Медикът е бил професор в медицинския университет в Копенхаген. Той е изследвал детайлно структурата на яйчниците. Медикът е констатирал, че в яйчните се съдържат структури, приличащи на „яйца”, а матката изпълнява функция, подобна на тази на яйцепровода при яйценосните еднопроходни бозайници (ехидна и птицечовка). Като потвърждение на изказването на д-р Стенсен може да се приеме трудът на холандския медик Рение де Грааф, който се появил малко по-късно след изследванията на датския лекар. Той също обсъждал структурата и функциите на яйцепроводите и яйчниците.

През 16 век за основен център на развитието на клиничното акушерство се приемала Франция, където са положени основите на класическото оперативно акушерство. Важен представител на френската школа по акушерство е Луиза Буржоа, чиято работа обхваща периода 1609-1642 година. Тя е първият лекар, който описал раждане при лицево предлежание на плода, както и верзия на плода при различни неправилни позиции.

Франсоа Морис пък е първият френски хирург, който е посветил почти цялата си кариера на акушерството. Тази негова постъпка се отплатила, тъй като поколения френски медици са ползвали опита на Морис. Неговият писмен труд "Болести на бременните жени и родилките" (от 1668) е преведен на много езици и е цитиран в голям брой медицински публикации. Неговото познание е преподавано и изучавано от поколения медици и акушерки от цял свят.

Друга държава, допринесла за развитието на акушерството през XVII век, е Холандия. От особено значение е работата на доктор Хендрик ван Девентер, който е един от първите медици, изследвал анатомичните особености на таза при бременните. Ван Девентер посочил, че лекарската оценка на тазовите размери трябва да се превърне в неразделна част от акушерските прегледи.

На фона на бурното развите на акушерството и гинекологията в други европейски страни, осезаемо било изоставането на тези медицински дисциплини в Англия през XVII век. На Острова нивото било значително по-ниско от това във Франция. Въпреки това, британските медици също са изиграли значителна роля в областта на акушерстото. Благодарение на техните усилия утвърждаването на употребата на форцепс при по-трудните раждания било улеснено.

Въпреки това, спомената по-горе практика определено не можела да се приеме за напълно безопасна. Пример за това е трагичният опит на английския лекар д-р Чембърлейн от 1670 година. Той предприел пътуване до Париж, за да асистира на своя колега д-р Морис, отговаряйки любезно на поканата му. Англичанинът трябвалода да демонстрира употребата на форцепс при раждане. За съжаление, д-р Морис е избрал неподходяща за манипулацията родилка – жена с хипофизарен нанизъм и изключително тесен таз. В резултат на това пациентката и детето са починали, а въвеждането на форцепса в широката европейска медицинска практика (с изключение на Обединеното кралство и Холандия) било отложено с няколко десетилетилетия.

Примери като описания по-горе показват колко сложно, бавно и рисково за медици и пациенти било научното развитие на акушелството, гинекологията и други медицински специалности от 17 и 18 век. Всяко нововъведение и откритие в тази област идвало бавно и се заплащало с цената на много жертви, неспирен труд без напреднала техника и инструментариум. Лекарите трябвало бранят своите открития и новости, да ги демонстрират и защитават почти през цялата си кариера, тъй като през 17 и 18 век науката не била достатъчно напреднала, за да ги повръди или отхвърли категорично. Новите възможности за откритията в тази област можели да бъдат доказвани по неоспорим начин едва в началото на 19  век.