История на акнето - диагнози и лечения през вековете

До 1990г.

Акне вулгарис в еднаква степен засяга и мъжете, и жените. Определя се като едно от най-често срещаните медицински заболявания, което означава, че за него не може да се говори само като за козметичен проблем. Причината за неговото възникване се корени във въздействието на хормоните и по-специално на андрогенните хормони. Ако тяхното ниво е в норма, появата на акнето се дължи на високата чувствителност на рецепторите на мастните жлези.

Най-честата проява на акнето е в тийнейджърските години, но то може да продължи и в по-зряла възраст. При мъжете протича по-тежко, отколкото при жените именно заради андрогенните хормони и тестостерона, който провокира обилната мастна секреция.

Акнето оставя трайни физически и психически следи затова към неговото овладяване и лечение винаги са били насочени интензивни усилия. Заболяването не е възникнало в най-новата история на човечеството, напротив - познато е от стотици и повече години и все така е провокирало срам, страдание, неудобство и болка.

Описание на акнето в древните цивилизации

Тълкувания на заболяването след Средновековието

По какъв начин са третирали акнето

Описание на акнето в древните цивилизации

Ако погледнем към кожните заболявания в исторически план, ще открием, че те са обяснявани като нарушение на вътрешния баланс на тялото. В древногръцката медицина този баланс се изразявал в равновесието между четирите хумора, четирите течности - черна и жълта жлъчка, кръв и храчки.
Хипократ и Аристотел използвали две думи, когато споменавали акнето като състояние, неотменно свързано с пубертета. Това са varus и ionthoi, като последната, употребена в единствено число, може да означава и "начало на растежа на брадата".

Древните египтяни отбелязали в своя папирус Еберс за появяващи се по лицето циреи, рани и всякакви възпалени отоци, назоваващи ги aku-t. Предполага се, че това може да е коренната дума, от която тръгва днешният термин "акне". Между другото, "акне вулгарис" за първи път се споменава като название на кожния проблем от Фукс (Fuchs) през 1840 г. Втората част от словосъчетанието - вулгарис, означава "често срещан", "обикновен".

Тълкувания на заболяването след Средновековието

След обяснението, че акнето се дължи на липсата на баланс между четирите основни течности в човешкото тяло, разпространявало се в древните векове, след Средновековието се появили и други предположения.

През 16 в. дипломатът и писател сър Томас Елиът, автор на една от първите популярни медицински книги на английски - "Castell of Health", представя акнето като състояние, което се дължи на прекалено много меланхолична кръв. Счита се, че той вероятно е смятал кожното заболяване за част, симптом от по-голям ендокринологичен синдром, тъй като включва и признаци като затлъстяване на горната част на тялото, появяващи се циреи, черни торбички под очите и често уриниране.

През 1638 г. друго известно име в онзи период - френският анатом Жан Риолан младши, прави връзка между акнето и нарушенията с менструацията.

В края на 16 в., през 1590 г., се появява едно изобретение, което оказва голямо влияние в историята на науката. Холандците Ханс и Захариас Янсен, баща и син, изобретяват първообраза на микроскопа. Благодарение на него тогавашните учени разбират, че съществуват кожни жлези, пори, мастни жлези и това дава допълнителен тласък на развитието на дерматологията. Италианецът Марчело Малфиги описва в своята книга "Opera Postuma" порите като отвори на жлезите в кожата, а Джовани Моргани пръв въвежда термина "мастни жлези".

Вече през 19 в. - през 1842 г., се случва нещо, което дава по-голяма яснота по отношение на акнето и какво се случва с кожата при това заболяване. Берлинският лекар Карл Густав Саймън изследва тъкан, засегната от акне, по време на своето любимо хоби - да наблюдава различни проби през своя микроскоп. Именно тогава той забелязва жив, движещ се организъм. Това е първото документирано наблюдение на акара Demodex, който вирее единствено върху човешката кожа и обитава предимно фоликулите. Д-р Саймън, в качеството си на началник на дерматологията в берлинската болница Charite, публикува откритието си през 1848 г. в труда си "Кожни състояния, обяснени чрез анатомично изследване" ("Die Hautkrankheiten durch Anatomische Untersuchungen Erlautert").

През същия век се стига и до разграничаването на няколко типа акне - симплекс, индурация, пунктат и розацея. То е направено от определените за пионери на съвременната дерматология Робърт Уилън и Томас Бейтман. Първите три вида се характеризират като локални лезии, чието третиране става с локални средства за защита. Розацеята се смята за кожна проява на основни чернодробни и стомашни заболявания.

По какъв начин са третирали акнето

В миналото акне вулгарис се е определяло като инфекциозно заболяване. Днес се знае, че това е възпалителен процес, при който Propionibacterium acnes (най-често срещаният анаеробен бацил) и вроденият имунитет провокират реакция в пилосебацеалната единица (космения фоликул). Мастните жлези вътре във фоликула разграждат триглицеридите, произвеждат се химически вещества, които възбуждат възпалителните клетки и предизвикват дукталния епител да секретира провъзпалителни цитокини.

Любопитно е да се научи как преди толкова много години са лекували акнето и са облекчавали състоянието на страдащите от него. Установено е, че древните гърци използвали растителни лекове, докато египтяните - продукти от животински произход. Общото, което се среща и при двете цивилизации, бил медът, който, в интерес на истината, участвал в терапията на много и различни заболявания.

През Средновековието популярното вярване е, че болестите се дължат на дисбаланса в четирите хумора и на тази база се определяло и прилагало лечението. В същото време църквата през този период имала много силно влияние и държала дори медицината под свой контрол. Затова трудно можело да се постигне някакъв научен напредък и терапията се изразявала предимно в държане на хуморите в баланс, билкови лекове, диети и молитви.

Векове по-късно, вече през 20 в., продължават да се прилагат билкови лечения. Разликата е в това, че подходът вече е съвсем различен - от лекуващия се събира информация за начина на хранене, изследвания на кръв, урина, за кръвна захар, какви медикаменти се приемат, по-специално дали в основата си имат бромиди или йод, дали пациентът прибягва до лекарства за главоболие, отвари за сън, пречистватели на кръвта и др. За външното третиране на акнето се използвали антисептични, кератолични (ексфолиращи), стягащи, емолиентни (успокояващи сърбежа и хидратиращи) и кератопластични (маха мъртвите клетки и стимулира образуването на нови) терапии.

В труда си "Козметична дерматология" Х. Гудман от 1936 г. препоръчва и пилинг, който в началото да е от 1 до 3 часа и ако пациентът не получи нежелана реакция, да се удължи времетраенето до 12 часа. При провеждането на антисептична терапия Гудман предлага да се използва йод, пикринова киселина, камфор, борна или олеинова киселина, алкохол и натриев карбонат. За стягане на порите авторът посочва алкохол; танини, които да са в масла от бадем, роза, канела, лимон или лавандула; бисмут, стипца, активен бета-нафтол, сяра, оцетна/лимонена/борна/млечна киселина, резорицин и метални соли.

Отделна глава в историята на терапията на акнето е третирането му с урина. Този метод е познат на човечеството от много дълго време. Макар резултатът да е съмнителен, натъркването на кожата на лицето с телесната течност продължава да се практикува и в наши дни.

Ролята на храната в лечението на акнето

При лечението на акне винаги са е препоръчвало избягването и приемането на определени храни. Пример за подобно предписание са съветите на Маккий и неговия екип, които през 1922 г. изготвят списък на храни, неподходящи при акне. Това са сладкиши, сладолед, бонбони, шоколад, газирана вода, какао, пържено, алкохол, кафе, чай, подправки. Гудман допълва с продукти, съдържащи нишесте, спагети, хлебчета, мазни ядки, вафли, юфка, картофи. В същото време той дава и препоръчителни за консумация храни като брашно, варени и сурови плодове, овесени ядки, ориз, зелени зеленчуци, пшеница, бистра супа, варено или печено месо, както и пиенето на много вода.

Намаляване на сексуалната активност

В препоръките, касаещи терапията при акне, се включват и редовното ежедневно изхождане в тоалетната.

За подобряването на състоянието при кожния проблем специалистите от началото на века съветвали да се намали сексуалната активност, в това число и мастурбацията.

Освен тези аспекти, да се обръща повече внимание и на генито-уринарния тракт и на менструалните функции.

Лечение на акне с рентгенови лъчи

Годината 1895-а е емблематична с това, че Вилхелм Рьонтген открива електромагнитното излъчване, станало известно като рентгеново. С неговото навлизане в медицината, то става широко използваемо, дори за лечение на различни състояния. Започва да се прилага и в терапията срещу акне. Американецът У. А. Пусей пръв публикува за употребата на рентгенови лъчи при лечението на акне през 1902 г.

През 30-те години на 20 в. рентгеновото оборудване се пригодява за масово прилагане. Маккий и Чиполаро определят лъчите като най-полезното и важно средство, използвано в дерматологията. Първият смята, че повторната поява на акне след третиране с рентгеново лечение е знак за вътрешен проблем и по-специално неправилно хранене, чревна автоинтоксикация или мастурбация.

Отношението към рентгеновите лъчи рязко се променя, след като стават ясни последствията от бомбите над Хирошима и Нагасаки, причинени от радиацията. Започват да се правят и по-задълбочени изследвания на тази тема. Правят се проучвания върху немеланомен рак на кожата, проявил се при пациенти, лекувани с йонизиращо лъчение. Едно такова показва, че от 259 души, третирани с лъчението заради акне вулгарис, 62-ма са развили базалноклетъчен карцином. За сравнение от 23-ма, подложени на лъчетерапия за лечение на рак, 8 са с такава диагноза.

Прилагане на фототерапия

Фототерапията (букв. "лечение със светлина") се превръща в популярен метод за лечение на акне през първата половина на 20 в. Масово започват да се използват кварцови лампи с живачни пари.

Терапията с изотретиноин

През 1947 г. Ото Ислер заедно с фармацевтичната компания Hoffman-La Roche обявява, че са разработили синтетичен витамин А за комерсиални цели. През 1959 г. лекарят дерматолог Гюнтер Щютген започва да прилага ретинол (производно на вит. А) при лечение на дискератоза (неправилно вроговяване на кожата). Изучавайки друго производно на витамин А - третиноинът, разбира, че той е ефективен при терапията на определени кожни заболявания.

През 1969 г. проф. Албърт Клигман от Университета в Пенсилвания изследва акнето и пише първата статия за употребата на локалните ретиноиди. На преден план изпъква изотретиноинът, който е считан за по-ефективен и безопасен от третиноина. Веществото прави революция в лечението на акнето.
Оказва се, че изотретиноинът е противопоказен по време на бременност и дори минимални дози под 0,5 мг/кг могат да причинят аномалии на плода. Още през 1953 г. е направено това откритие от Сидни Кохлан, който забелязва, че високи дози витамин А имат тератогенен ефект (възникване на вродени аномалии вследствие употребата на лекарства) върху бременни мишки.

Проблемът е, че именно жените в репродуктивна възраст - от 15 до 44 г., съставляват най-големият процент пациенти, които получават като терапия изотретиноин при тежка форма на акне. Статистиката показва, че между 1982 и 1990 г. са регистрирани 80 случая на изотретиноинова ембриопатия, въпреки че бил добре известен факта за страничните ефекти на този ретиноид. Малформациите се изразявали в малки или липсващи уши, цепнато небце, хипоплазия на тимуса, дефекти на слуховия канал, аномалии на ретината и др. Националната тетратологична информационна служба в Обединеното кралство установява, че при бебета, които са били изложени в утробата на изотретиноин, след раждането 30% от тях имат затруднения в обучението, а до 60% са с нарушена невропсихологическа функция дори и да нямат сериозни малформации.

Вследствие на тревожните статистики в САЩ и други страни се изисква отрицателен тест за бременност преди провеждането на лечение с ретиноида и да се спазва изискването да не се забременява поне 5 седмици след приема му.

Разбирането и терапията на акне вулгарис са доста напреднали в сравнение с Ренесанса или Средновековието. Учените не спират да търсят по-добри начини да намалят и отстранят неприятния кожен проблем, изследванията и проучванията върху него продължават и днес.