История на Български лекарски съюз

От 1901г. до 2022г.

Българският лекарски съюз (БЛС) съществува повече от 120 г. и се смята, че е втората професионална организация на лекарите в света след тази на английските медици. Първоначално целта на съюза била да пази интересите на лекарите и да определя какво заплащане да получават.
В наши дни повече от 32 000 медици членуват в БЛС.

• Създаване и първи стъпки
• Период до 1947 г.
• Период от 1947 г. до 1989 г.
• Период от 1989 г. до 2000 г.
• Период след 2000 г.

Създаване и първи стъпки

Веднага след Освобождението на България от османско иго започват да се появяват идеи и да се сформират сдружения, чиято цел е да обединят по професионален признак различни специалисти. Свидетелство за това е писмо от д-р Стойко Юрданов, който отправя към търновския лекар д-р Иван Славков предложение за създаването на дружество.

През 1880 г. в столицата възниква първата организация на лекарите в нашата страна, наименувана "Физико-медицинско общество". Негов създател е д-р Димитър Моллов и идеята му била в дружеството да се разискват медицински и специфични за професията въпроси, теми като превенция, профилактика и лечение на различни заболявания.

В морската ни столица деветима лекари сформират Варненското медицинско дружество. Това става на 10 декември 1883 г. Един от видните му членове е д-р Борис Окс, създател на първия Български институт за производство на противовариолна ваксина. През следващите години започват да се появяват все повече и повече такива дружества - Русенското научно лекарско дружество (1895 г.), Пловдивското дружество (1897 г.), следват в Ловеч, Враца, Шумен, Плевен и др. През 1900 г. Пловдивското медицинско дружество предлага да се пристъпи към обединението на 14-те организации, появили се през годините, в така наречения Съюз на лекарите в България. Предложението е подкрепено и през 1901 г. Първият лекарски събор е факт. По този начин практически се учредява Българският лекарски съюз.

Ролята и функциите на организацията нарастват с течение на времето и преминават от защита интересите на лекарското съсловие в нещо повече. Тя се превръща в главен фактор за организиране на медицинската помощ в България и дори определя държавната политика по отношение на здравеопазването поради отсъствието на съответното министерство. Д-р Димитър Моллов става първият председател на БЛС.

Период до 1947 г.

До 1947 г. Българският лекарски съюз е в подем и полага основите на много важни за лекарската практика решения. Така например въвежда правила за практикуването на професията, морално-етични норми, както и какви да са финансовите взаимоотношения между пациента и лекаря. Членуването в БЛС по това време е задължително.

При провеждането на Втория лекарски събор се взима решение организацията да има свой печатен орган. Така започва издаването на "Летописи на Лекарския съюз", чийто наследник днес е в. "Quo vadis".

Период от 1947 г. до 1989 г.

През 1947 г. комунистическата власт прекъсва съществуването на Българския лекарски съюз и изземва имотите, с които разполага организацията. Започват преследвания срещу нейните активисти.

През 1971 г. режимът забранява лекарите да имат частни практики. Така медиците стават държавни служители.

До промените през 1989 г. медиците в България нямат професионално-съсловна организация, а участват в Профсъюз на здравните работници, структура, която е близка до властта.

Период от 1989 г. до 2000 г.

След 1989 г. постепенно започват да се появяват самостоятелни регионални дружества на лекари, като техния брой достига до 28. Това служи за основа и повод да бъде възстановен Българския лекарски съюз като национална съсловна организация. Това официално става през 1990 г., провежда се 27-ми Възстановителен събор, на който за председател на структурата е избран проф. д-р Иван Киров. Започва отново да се издава и печатният орган на БЛС, но вече под името "Quo vadis".

През 1999 г. депутатите гласуват и приемат Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС). Той позволява Българският лекарски съюз да стане самостоятелна легитимна организация, правоприемник на създадения през 1901 г. Български лекарски съюз. Така официално се създава и Съюза на стоматолозите в България, който става правоприемник на Българския зъболекарски съюз, възникнал през 1905 г. При наличието на законова рамка започва уреждането на устройството и дейността на двете организации, при какви условия трябва да се упражняват двете професии и каква отговорност трябва да поемат специалистите при нарушаването на професионалната етика. Двете структури изготвят Кодекс за професионална етика, въвеждат правила и санкции за неговото спазване, създават се съответните регистри, които да показват кои лекари и стоматолози упражняват своята професия. Законът повелява всички лекари и стоматолози, които практикуват, да членуват в съответния съюз. Приемането на ЗСОЛС се смята за огромен успех, постигнат от тогавашното ръководство на БЛС, защото дава статут на организацията на институция с правомощия и я превръща във фактор от обществено значение.

Когато е приет Законът за здравното осигуряване в нашата страна (1998 г.), Българският лекарски съюз става договорен партньор, защитаващ интересите на лекарското съсловие. Организацията участва активно и има важна роля в изготвянето на Националния рамков договор до 2006 г. След тази година мнозинството в Народното събрание ограничава участието на БЛС в изработването на споменатия договор.

Период след 2000 г.

Българският лекарски съюз е много активен през годините и работи в полза на лекарското съсловие и на обществото. Чрез своята дейност организацията се опитва да предизвика отговорните институции към решаване на такива проблеми като извършване на здравна реформа, изтичането на обучени лекари извън страната, липсата на стратегия за развитието на родното здравеопазване и много други.

Активната дейност на ръководствата на БЛС включва многобройни срещи и дискусии с Министерството на здравеопазването, народни представители и съответната комисия в парламента, с обществени и научни организации. Често от Съюза участват в изготвянето на проекти, провокиращи промени в Закона за лечебните заведения, в законите за съсловните организации, Закона за здравето и др.

Поради многобройните си контакти с различни международни структури от БЛС имат възможност да черпят различен опит в сферата на управлението на здравеопазването, в постигането на добра медицинска практика, в областта на предлагането на продължаващо обучение и квалификация на лекарите и т.н.

Българският лекарски съюз взима отношение и по време на пандемията от COVID-19. От организацията се обръщат към обществото да не подценяват коронавируса и да се ваксинира. Също така напомнят на контролните държавни органи, че от тях зависи как ще протече борбата с пандемията.

Уебсайт: https://blsbg.com/bg/