Д-р Едуард Бах и откриването на цветотерапията

От 1928г. до 1936г.

Доктор Едуард Бах е роден през 1886 г. в Моузли, Уелс, близо до Бирмингам. Малкият Едуард е решително момче, което се вглъбява във всичко, което му е интересно. Той обича природата и изпитва състрадание към всеки, болен или страдащ човек. Дори като момче мечтае да намери прост медицински метод, който ще лекува всички заболявания, както и лечебната сила, която струи от ръцете му.

Едуард напуска училище на 16-годишна възраст и започва да работи в семейната месингова леярна. Въпреки че той е решен да следва мечтите си, се притеснява да помоли баща си за необходимите му пари и подкрепа, за да учи медицина. През трите години, в които се труди в семейната фабрика, той изучава мъжете, с които работи и забелязва трудностите и заболяванията с които се сблъскват и колко малко помощ получават от лекарите през тази епоха. Това само засилва решителността му да изучи всички начини за лечение и се обръща към баща си, който с готовност му предоставя необходимата помощ, за да започне да следва медицина.

На 20 г. той влиза в университета в Бирмингам, а след това в болницата Юнивърсити колидж в Лондон, където завършва обучението си. Той добива диплома по медицина през 1912 г.

Едно и също лечение не винаги помага при едно и също заболяване, третирано при различни хора

Дори като студент по медицина Едуард Бах прекарва много малко време с книгите си, тъй като според него истинското изследване на заболяванията се състои в наблюдаването и внимателното изучаване на пациента и симптомите му. Той стига до заключението, че едно и също лечение не винаги помага при едно и също заболяване, третирано при различни хора. Едуард забелязва, че пациентите, които споделят общи черти на характера, често откликват по един и същи начин на дадено лечение, докато хората с различен темперамент се нуждаят от различен подход. Практическите опити и наблюденията са единствения истински начин за учене, който той приема, и той отхвърля теории, които не може да докаже. 

През 1913 г. Бах случайно става директор на болницата Юнивърсити колидж, а по-късно също толкова случайно, хирург в Националната болница Темпърънс. Влошеното му здраве го принуждава да се откаже от този пост и след период на възстановяване той отваря частна практика и се превръща в изключително търсен консултант. Колкото по-зает става, толкова по не е доволен от резултатите, които постига с методите на ортодоксалната медицина. Бах има усещането, че единственото, което прави, е да облекчава симптомите на страдащите и все повече се уверява, че темпераментът на човек е също толкова важен, колкото и самата болест. Той започва да търси други методи на лечение и се увлича по имунологията. Скоро става асистент бактериолог в болницата Юнивърсити колидж. Работата му в тази област го превръща в пионер му донася слава в медицинските среди по света.

Разработка на Нозодите на доктор Бах

В резултат на неговите проучвания на чревните бактерии той разработва поредица от нозоди или ваксини (основани на потенциално опасни и вредни материали, патологичен продукт на дадена болест), които му позволяват да облекчи много хора с хронични заболявания, на които по-рано не е било възможно да се помогне. Днес тези ваксини са известни като Нозодите на Бах.  

Отново Бах е поразен от факта, че личните черти от характера да хората, които се нуждаят от точно определени нозоди обикновено са подобни и в последствие той успява да предпише правилния нозод на всеки пациент въз основа на темперамента му.

Чудото - пълно възстановяване след тежка операция

Бах е един невероятно упорит човек и неспирната му работа с пациенти и изследователската му дейност започват да си взимат своето от здравето му. През 1917 г. той припада след тежък кръвоизлив в стомаха и веднага бива опериран в собствената си болница. От далака му е премахнат злокачествен тумор и състоянието му е толкова тежко, че лекарите му дават само три месеца живот. Бах отчаяно иска да продължи работата си, която останала незавършена, поради което се връща на работа веднага щом може отново да ходи. В края на третия месец той с изненада открива, че се е възстановил напълно.

През 1918 г. той напуска болницата Юнивърсити колидж и отваря собствена лаборатория, за да продължи изследванията си. През 1919 г. той става патолог и бактериолог в лондонската Хомеопатична болница, където открива за първи път работата на Самюел Ханеман, бащата на хомеопатията. В най-великия му труд – "Органон" – Бах открива поразяваща прилика между идеите на Ханеман и своите собствени. Лекувай пациента, не заболяването – това е посланието, което нашепва всяка страница от книгата. Благодарение на идеите на Ханеман, Бах започва да приготвя нозодите по хомеопатичния му метод, като по този начин се елиминира нуждата от хиподермична медицинска игла за контрол на дозите. През следващите няколко години Бах продължава да изследва и усъвършенства нозодите си и публикува резултатите си в различни журнали и книги. Популярността му допринася още повече за натоварения му график.

Цветята на доктор Бах

Въпреки всички успехи, които постига д-р Бах в работата си, той знае, че все още не е открил простичкият лек, който търси, и това не му дава мира. Нозодите са невероятно откритие, но те не лекуват всички заболявания и не са направени от естествени съставки – цел, която си е поставил още в началото на своята кариера.

Поради тази причина д-р Бах изоставя бактериите и започва активно да търси растения със същите характеристики и способности като нозодите, които да заемат тяхното място. Едва през 1928 г. парченцата от пъзела започват да си идват на мястото. Докато се забавлява на голямо вечерно събитие, наблюдавайки останалите гости, той внезапно прави вдъхновяващата констатация, че видовете характер са повече от седем – факт, който му убягва при разработването на нозодите. В същия момент той вижда, че като група, хората принадлежат към определни "типове групи". От този момент нататък той удвоява усилията си в наблюдението на собствените му пациенти и как реагират на различните събития и обстоятелства в живота си, и документира подробно всички свои открития, разширявайки своите "типови групи".

През септември 1928 г. той се вслушва в интуицията си и заминава за Уелс, където открива първите си две цветя; Impatiens (слабонога) и Mimulus (мимулус) са последвани по-късно същата година от Clematis (Атрагена). Той започва да използва лековете, които приготвя от тези цветя, за да лекува пациентите си и резултатите го насърчават да изостави всички други форми на терапия и да продължи проучванията на цветята.

В началото на 1930 г. той затваря кабинета си в Лондон и заминава за Уелс, за да продължи с изследванията си на цветя и растения, които са необходими за работата му. Така започва последната фаза от живота на д-р Бах. По това време той вече е много уважаван лекар и хомеопат. Малко от колегите му разбират и оправдават внезапната промяна на посоката на неговата работа и изследвания и много от тях се опитват да променят възгледите и решението му. Въпреки това, в края на живота си Бах разработва 38 различни цветни лека, както и два различни метода на приготвянето им.

"…тридесет и осемте билки лекуват нежно и сигурно и тъй като сред тях няма отровни растения, не съществува никакъв риск при надвишаване на дозата или неправилно предписание," пише Нора Уийкс, лекар, който създава книга, посветена на откритията на д-р Бах.

Всеки от тези 38 лека е свързан с основна човешка емоция. Мимулусът например помага при тревога и страх от нещо конкретно. С този лек човек може да се изправи срещу страха си смело и да го преодолее. Системата за цветотерапия на д-р Бах е изключително проста, каквато е била винаги целта му.

"Искам да направя всичко толкова просто, колкото следното: ако съм гладен, отивам и взимам една маруля от градината за чая си; ако съм уплашен или болен, ще взема доза мимулус," пише д-р Бах.

След като е изпълнил целта си, д-р Бах спокойно и тихо напуска този свят на 27 ноември 1936 г. Той е само на 50 години, но е надживял с цели 20 години прогнозите на лекарите. След себе си оставя целия си натрупан опит и изследвания в областта на хомеопатията, както и система за алтернативно лечение, която днес се използва по целия свят.

Статията е част от историята на:

• История на хомеопатията