История на електрошоковата терапия

От 1930г. до 2010г.

Много критици определят електрошоковата терапия като медицинска злоупотреба, която неслучайно е част от сценария на много филми на ужасите. Въпреки това много психиатри и още по-важното, пациенти, я възприемат като безопасно и ефективно лечение на някои психически разстройства като тежки форми на депресия и биполярно разстройство. Къде е истината?

Поява на електроконвулсивната (шокова) терапия през 30-те години на XX век

При електрошоковата терапия се използва електричество за предизвикването на припадъци. Определено този метод на лечение не звучи особено примамливо и безболезнено. Но ако се замислите, в наши дни съществуват и други силно инвазивни, болезнени и дори деструктивни терапии като химиотерапията. Етичният проблем, свързан с електроконвулсивната терапия, има друг произход.

Шоковата терапия е изобретена в Италия в края на 30-те години на миналия век. По това време психиатрите вече са открили, че предизвикването на припадъци може да облекчи симптомите на психическите заболявания. Преди откриването на електроконвулсивната терапия, лекарите използват химически вещества, обикновено метразол. В много доклади е описано, че пациентите изпитват чувството на ужас, след приема на метразол, точно преди началото на пристъпа. Един психиатър от Кливлънд разказва как лекарите и сестрите по това време се налагало да гонят пациентите из стаята и по коридорите на болниците, за да им дадат от лекарството.

По ирония на съдбата италианските учени, които предлагат употребата на електричество за тези цели, всъщност търсели по-безопасен и хуманен метод за предизвикване на пристъпи. Колегите им по целия свят вярват, че са успели. Само няколко години след изобретяването на електроконвулсивната терапия, тя започва да се прилага в психиатричните заведения по цялата планета.

Електрошоковата терапия като средство за сплашване в болниците през 50-те години

Много филми представят електроконвулсивната терапия като насилствено упражняване на контрол пряко волята на пациентите. Най-известен е филмът "Полет над кукувиче гнездо" (на заглавната снимка виждате сцена от филма с актьора Джак Никълсън), в който на един неконтролируем пациент е приложена шокова терапия като форма на наказание.

Тук трябва да потвърдим, че въпреки че филмът излиза през 1975 г., той твърде добре представя епохата, в която се развива действието – 50-те години на миналия век.

Съществуват доказателства, че освен за благото на пациентите, в средата на XX век електрошоковата терапия е използвана като начин за сплашване на душевно болните, за да пазят ред в отделенията.

Освен това, в първите години след разработването на терапията, тя е опасна. Днес вече съществуват начини за намаляване на риска и лекарите използват мускулни релаксанти, за да предотвратят физическите последствия, и анестезия, която да облекчи болката от електричеството.

Тези  модификации са известни много отдавна, но превръщането им в стандартна практика отнема време. Самият Кен Киси, който написва романа "Полет над кукувиче гнездо" през 1962 г., през 50-те години работи в заведение за душевно болни и вероятно е ставал свидетел на подобни злоупотреби.

По това време електроконвулсивната терапия се използва и като "лечение" на хомосексуалността,  която се смятала за болестно състояние от тогавашните психиатри. Онези от тях, които използвали тази терапия при хората с различна сексуална ориентация, наистина вярвали, че по този начин им помагат. Тази практика не продължава дълго, тъй като няма данни тя да е "помогнала" на някой да се върне към "десния" бряг на реката.

Поява на антипсихиатричното движение

До 60-те години се натрупват огромно количество доказателства, че електроконвулсивната терапия дава положителни резултати при лечението на депресия. Но причини пациентите да се страхуват от шоковата терапия не липсват. На фона на ширещите се бунтове срещу властта и подчинението през 60-те години, възникването на антипсихиатричното движение се оказва естествено тяхно продължение.

В най-крайните му проявления последователите му отричат самата идея за съществуване на психически заболявания. В този ред на мисли, недоволството и възраженията срещу физическото им лечение, включително електроконвулсивната терапия, се увеличават неимоверно. Противниците й се застъпват за консултативната терапия.

Това води до въпроси като какво всъщност представляват психическите заболявания и до по-широката им диференциация. Така се стига и до екзистенциалния въпрос кои сме ние и какво всъщност е човекът.

Употребата на електроконвулсивна терапия намалява през 60-те и 70-те години, но се възражда в началото на 80-те, когато е реабилитирана. Известни личности като Кари Фишър (актрисата, изиграла принцеса Лея във филма "Междузвездни войни") не само се подлагат доброволно на подобно лечение, но и са изключително доволни от резултатите. Тук трябва да споменем чувството за хумор на Кари Фишър, която настоява след смъртта й прахът й да бъде положен в урна във формата на таблетка прозак (вид антидепресант).

Днес електрошоковата терапия се прилага само с разрешението на пациентите и употребата на модифицираната й версия се е превърнала в стандарт. Годишно само в САЩ на подобно лечение се подлагат близо 100 000 американци.

Разбира се, противници на терапията съществуват и днес. Една от основните причини е един от ефектите на електроконвулсивното лечение – загубата на памет. Често става въпрос за събития, близки до времето на самата терапия, като понякога тези спомени се връщат.

За съжаление се срещат и случаи на загубени завинаги спомени от дълговременната памет. Според повечето лекари това се случва изключително рядко.

Самата Кари Фишър споделя, че "отрицателната страна на електроконвулсивната терапия е, че тя е невероятно гладна и единственото, за което има апетит, е паметта."

по статията работи: Величка Мартинова