Възникване и развитие на здравното осигуряване

От 1883г. до 2017г.

Още от древността хората се опитват да създадат система, с която да гарантират здравето на членовете на общността, в която живеят. Първите опити в тази насока са на древните елини и по-късно в средновековните градски гилдии на занаятчиите.

Идеята е да се помогне на хора със здравословни проблеми и на техните семейства, които обикновено са пострадали при упражняването на своята професия и са станали инвалиди. Това още не е класическа здравноосигурителна система, но е нейния предшественик.

През 19-ти век ранното здравно осигуряване първоначално също е вид застраховка при инвалидност и трайна загуба на трудоспособност. През следващия век вече в много страни се формират и утвърждават съвременните здравноосигурителни системи.

Реформата на Бисмарк

Германия по времето на "железният канцлер" (в 1883 г.) става първата страна, която изисква от работниците да правят вноски в здравни фондове, управлявани от синдикатите. Скоро примерът й е последван в Австрия, Унгария, Сърбия, Русия и други страни. Първоначално немските фондове покриват разходите за лечение, както и обезщетение при безработица. След няколко години в тях се включват и семействата на работещите, както и други социални групи. Така до началото на 20-те години на 20 век все повече германци се включват в системата, а дейностите, които покрива осигуровката, се разширяват. Това обаче довежда до непрекъснат преразход и налага включването на държавна субсидия, която подпомага и консолидира дейността на здравноосигурителните организации.

През 1913-а е предотвратена стачка на германските лекари, които получават квота в комисията, която определя размерът на отчисляваните такси. 80 на сто от медиците в Германия работят с фондовете, а 85% от аптекарите също се включват в системата. През 30-те години на 20 век здравното осигуряване в страната става още по-централизирано.

Реформите след края на Втората световна война формират новата система на задължително здравно осигуряване, което обхваща над 94 на сто от населението, чрез съществуващите 1200 публични здравни фонда. Хората с най-високи доходи разчитат на частни застрахователни компании, а много малък процент осигуряват необходимите си здравни грижи чрез програмите за социално подпомагане.

В основата на германската система за здравно осигуряване е принципът на солидарността, т.е. натрупаните средства в индивидуалната партида не е задължително да покриват разходите за лечение. Тази практика е възприета от много европейски страни.

Безплатно на книга

В СССР и бившия Източен блок държавата гарантира "безплатни" медицински грижи за всички граждани. На практика най-доброто медицинско обслужване е запазено за елита, в Съветския съюз за членовете на ЦК и висшата номенклатура, които се лекуват в Кремълската болница, санаториума Барвиха и други подобни места, докато жителите на отдалечени райони трябва да се задоволят с това, което могат да им осигурят медиците в най-близките до тях здравни заведения. Моделът е наложен и в останалите страни от бившия Соцлагер.

След промените в Русия в края на 20 век, тамошната здравна система се реформира по западен образец, но мнозина не могат да плащат необходимите им осигуровки, а средната продължителност на живот във федерацията е снижена с пет години.

Британското здравеопазване

В Англия и Канада Националната здравна служба (NHS) обединява четири публични здравни каси, които гарантират първичната, спешната, болничната и стоматологичната помощи.

От 1948-а година насам те обхващат по-голямата част от населението, но успоредно с това съществуват и други частни компании, използвани за покриване на дейности, които не са включени в услугите на NHS.

Плащанията към медиците са обвързани с количеството, а не с качеството на извършваните действия и затова на Острова и в Канада, особено при по-скъпо струващите лечения, включването към тях става много по-бавно, спрямо същите в Щатите или други европейски страни.

Системата в САЩ е коренно различна

Първоначално здравеопазването не е във фокуса на политиката на федералното правителство. Частните застрахователни дружества работят с щатските власти и не са много разпространени. Първите индивидуални полици са свързани с транспортните фирми и гарантират покриване на разходи за лечение при инцидент при пътувания с кораб или влак. Масачузетс е първият щат, който предлага по-пълно покритие на здравните нужди на населението в средата на 19-ти век. По-късно се появяват няколко компании, работещи в тази сфера. Тъй като дейността им не е регулирана, много от тях фалират.

Президентът Теодор Рузвелт е първият, който се опитва да въведе задължително здравно осигуряване на територията на всички щати. Загубата му на изборите през 1902-а обаче осуетява тези негови намерения.

Следващи опити правят президентите Франклин Рузвелт и Хари Труман, но и те не успяват да осигурят достатъчно подкрепа от законодателите.

През 20-те години Дженерал Моторс сключва договор с голяма застрахователна компания, която осигурява здравни полици за 180 000 работници и служители. Тази практика се възприема и от други компании под натиска на професионалните съюзи при сключването на колективните трудови договори.

По време на Втората световна война се забранява увеличението на заплатите. За да привлекат работна ръка, много компании предлагат здравни пакети като бонус за служителите си. По това време се утвърждава практиката на медицинската застраховка, която е индивидуална, а не солидарна. Идеята е партидата да гарантира определени грижи и тръгва от осигуряване за учителите, превърнало се в инициативата Син кръст. Логото на организацията се използва като символ, че определена болница отговаря на определени стандарти.

През 60-те години при масовата миграция на населението към големите индустриални центрове, немалка част от американците се оказва здравно неосигурена. Това са възрастни, които в момента не са наети или са пенсионирани. През 1964 г. се приема системата Medicare, която гарантира здравните грижи за всички граждани над 65 години.

Medicaid е създадена година по-късно. Това е програма за социална защита, която е насочена към хората с доходи под прага на дейност, но които не отговарят на условията за Medicare.

С увеличаването на средната продължителност на живота на американците, нездравословния живот и поскъпването на лечение, средствата за здравеопазване са все по-недостатъчни. Един от основните проблеми е, че при загуба на работа, хората се оказват без покритие на здравната си полица. Затова през 1986 г. е приет закон, с който застрахователят в период на 18 месеца трябва да предложи на клиента си план за конверсията й. В началото на 21-ви век са въведени и т.нар. спестовни медицински застраховки. Те са за покриване на разходи за скъпи медицински дейности над 5000 долара. Ако натрупаната сума не се използва по предназначение, тя се капитализира.

Последната здравна реформа е на президента Барак Обама – т. нар. "Обамакеър". Тя позволява на десетки милиони американци с по-ниски доходи достъп до здравни грижи. Опитите на неговия наследник Тръмп да отмени реформата не се увенчават с успех.