История на кръвта в медицинската наука от 1000 до 1670 година

Развитието и множеството открития постепенно поставят началото на новия свят на науката. Откриването на белодробното кръвообращение  е описано за пръв път Древен Египет. Това е направено, доста преди европейските медици да констатират това явление. Новаторската идея впоследствие разрушава множество медицински вярвания, държани, които са се почитали като лекарска догма. Една от най-засегнатите в това отношение е Древна Елада.

През 17-ти век съвременните историци били в състояние да проследят документи, проследяващи първите проведени кръвопреливания от животни на хора и от хора на животни. Съвременната медицина постулира, че евентуални кръвопреливания между животно и човек не предоставя никакви ползи. Въпреки това много от реципиентите  животинска кръв оцелявали след процедурата. До края на века, учените били единствено в състояние да наблюдават и описват червените кръвни клетки.
Историята на кръвта в медицинската наука може да бъде последователно проследена от 1000 г. до 1699 г.пр.Хр. и изглежда по следния начин:

1000 година

Изтъкнатият лекар, автор на много медицински произведения - Ибн ал-Нафис пръв открива и описва движението на кръвта в и от белите дробове (белодробното кръвообращение).

1553 година

Испанският медик и теолог Майкъл Сервет, без да е запознат с трудовете на Ибн ал-Нафис предположил, че кръвта се влива от едната половина на сърцето към другата посредством белите дробове, а не през стената между камерите. Това опровергава теорията на Гален. Той е изгорен на клада като еретик за отричане на Триединството.

1555 година

Италианският медик Андреас Везалий критикува Гален в своите „Анатомични атласи” .

1603 година

Фабрикус, който е анатом от Падуа публикува своят труд ”За клапите във вените”, включвайки в него първите начертани схеми на венозни клапи.

1628 година

Английският лекар Уилям Харви публикува своя шедьовър "Exercitatio Anatomica de Motu Cordis et Sanguinis in Animalibus" (Анатомично упражнение за движението на сърцето и кръвта на живите същества, в който обяснява, че кръвта циркулира в тялото, изпомпвайки се от сърцето. ”De motu cordis” предизвиква много критики поради обстоятелството, че Харви с години е експериментирал върху живи животни.

1658 година

Немският изобретател на микроскопи  Ян Сваммердам  се смята за първият учен, който е идентифицирал и описал червените кръвни клетки.

1661

Използвайки елементарен микроскоп, италианският анатом Марчело Малпиги наблюдава капилярната система (мрежата от фини съдове), в която преминават артериалните и венозните разклонения.

1665

За пръв път в Англия Ричард Лоуер провежда първото документирано кръвопреливане при животни.  Той използвал паче перо и пикочен мехур, пригодени като спринцовка. Тази архаична инжекционна система била изработена от Кристофър Рен, който свързал югуларната вена на куче (донор) с вратната  артерия на второ куче (реципиент), за да може да реанимира първото.

1667

Френският лекар Жан-Баптис Дени прелива на тийнейджър, страдащ от постоянно повишена температура девет унции (около 260 ml)  кръв от агне. Той прелял кръвта от каротидната артерия на агнето към вената на ръката на момчето, без пациентът да изпита някакви отрицателни последствия. Дени провел процедурата и при други пациенти, но смъртта на Антоние Мороа, на когото Дени двукратно прелял прекратила съществуването на тази процедура.

1670 година

Д-р Дени съди вдовица на Антоние Мороа през 1668 година за оклеветяване на репутацията му. Случаят ускорява забраната на френския парламент за извършване на кръвопреливания на хора. Подобни забрани се ратифицират в Англия и Рим.

Статията е част от историята на:

• История на кръвта в медицинската наука