История на кръвта в медицинската наука от 1771 до 1917 година

от 22 окт 2014г., обновено на 22 апр 2026г.

От 1771г.

В тази епоха на научни изследвания множеството открития и експерименти променят света по-бързо и драматично, отколкото когато и да било. Първите кръвопреливания от човек на човек имали доста висок процент на неуспех. Това не е изненадващо, защото на този етап кръвните групи все още за непознати за медиците. Всичко това се променя през следващите години, след като Карл Ландщайнер публикува откритието на трите основни човешки кръвни групи през 1901 г. По време на Първата световна война идеята за преливане на кръв получава все по-голямо одобрение и се превръща в относително рутинна медицинска процедура.

Историята на кръвта в медицинската наука може да бъде последователно проследена от 1000 г. до 1699 г. и изглежда по следния начин:

1771 година

Британският анатом Уилям Хюсън изследва свойствата на кръвта в книгата си ”Експериментално разследване на свойствата на кръвта”. В този труд се обсъждат и кръвната коагулация и изолирането на веществото от плазмата. По-късно този ключов за процеса на кръвосъсирване протеин става известен като фирбиноген.

1795 година

Бележка под линията в популярен медицински журнал е описано първото кръвопреливане от човек на човек, проведено от филаделфийския медик Филип Фисик, въпреки че трудът му не се публикува.

1818 година

На 22 декември видният британски акушер-гинеколог и физиолог Джеймс Блъндел изпълнява първото кръвопреливане между хора, което става известно сред научните среди. С помощта на спринцовка той инжектира на пациент, страдащ от вътрешен кръвоизлив 12 до 14 унции кръв от няколко човека. Пациентът умира, но първоначално показва значително подобрение.

1874 година

Сър Уилям Ослър отбелязва, че малките клетъчни фрагменти от костен мозък съставляват по-голямата част от съсиреците, образувани в кръвоносните съдове. Впоследствие тези клетъчни ще започнат да се наричат тромбоцити.

1901 година

Австрийският лекар Карл Ландщайнер публикува доклад, описващ подробно откритието му на трите основни човешки кръвни групи - A, B, и C, която той по-късно променя на O. Той начертава диаграмни модели на реакцията, която се проявява, когато той прибави серум към червените кръвни клетки в специално подготвен комплект от шест проби с кръв. Червените клетки аглутинират, когато кръвна група "А" се смеси с червени кръвни клетки от група "B." По същия начин, серум от група В причинява агутинация при червените клетки от група "А", но червените клетки от третата група "C", никога не се слепвали, при смесване със серум от група "А" или "Б" Въз основа на тези резултати станало ясно, че съществуват два различни вида антитела. Те причинявали аглутинация.

1902 година

Колеги на д-р Ландщайнер откриват четвърта кръвна група, която наричат AB. При нея се получава слепването на червените кръвни клетки на групи "A" и "B".

1907 година

Д-р Лудвиг Хекатен от Чикаго препоръчва извършването на проверка на кръвта на донорите и реципиентите за евентуални признаци на преди кръвопреливане.

1914 година

Почти едновременно изследователите Албърт Хустин от Брюксел и Луис Аготе от Буенос Айрес откриват, че добавянето на натриев цитрат към кръвта предотвратява съсирването й.

1915 година

Д-р Ричард Люисън в болница „Маунт Синай” в Ню Йорк формулира каква е оптималната концентрация на натриевия цитрат. Така при смесване на 0,2% разтвор на натриев цитрат се предотвратява коагулация, а тази концентрация не е опасна за пациента.
Д-р Ричард Виъл определил, че цитратната кръв може да се съхранява в хладилник в продължение на няколко дни и след това би могла успешно да се прелее.

1916 година

В Института "Рокфелер" в Ню Йорк, Франсис Пейтън Роус и Джейар Търнър разработва разтвор от цитрат и глюкоза, който позволява на кръвта да се съхрани в продължение на няколко седмици.

1917 година

Докато служи в армията на САЩ д-р Освалд Робъртсън, който е запознат с работата на д-р Роус и д-р Търнър събира и съхранява "O" кръв в разтвор от цитрат и глюкоза преди пристигането на жертви по време на битката при Камбре в Първата световна война I. По този начин медикът създава първото кръвно депо.