История на кръвта в медицинската наука от 1771 до 1917 година. Първа част

В тази епоха на научни изследвания множеството открития и експерименти променят света по-бързо и драматично, отколкото когато и да било. Първите кръвопреливания от  човек на човек имали доста висок процент на неуспех. Това не е изненадващо, защото на този етап кръвните групи все още за непознати за медиците. Всичко това се променя през следващите години, след като Карл Ландщайнер публикува откритието на трите основни човешки кръвни групи през 1901 г. По време на Първата световна война идеята за преливане на кръв получава все по-голямо одобрение и се превръща в относително рутинна медицинска процедура.

Историята на кръвта в медицинската наука може да бъде последователно проследена от 1000 г. до 1699 г. и изглежда по следния начин:

1771 година

Британският анатом Уилям Хюсън изследва свойствата на кръвта в книгата си ”Експериментално разследване на свойствата на кръвта”. В този труд се обсъждат и кръвната коагулация и изолирането на веществото от плазмата. По-късно този ключов за процеса на кръвосъсирване протеин  става известен като фирбиноген.

1795 година

Бележка под линията в популярен медицински журнал е описано първото кръвопреливане от човек на човек, проведено от филаделфийския медик Филип Фисик, въпреки че трудът му не се публикува.

1818 година

На 22 декември видният британски акушер-гинеколог и физиолог Джеймс Блъндел изпълнява първото кръвопреливане между хора, което става известно сред научните среди. С помощта на спринцовка той инжектира на пациент, страдащ от вътрешен кръвоизлив 12 до 14 унции кръв от няколко човека. Пациентът умира, но първоначално показва значително подобрение.

1874 година

Сър Уилям Ослър отбелязва, че малките клетъчни фрагменти от костен мозък съставляват по-голямата част от съсиреците, образувани в кръвоносните съдове. Впоследствие тези клетъчни ще започнат да се наричат тромбоцити.

Статията е част от историята на:

• История на кръвта в медицинската наука