История на кръвта в медицинската наука от 1922 до 1948 година

от 23 окт 2014г., обновено на 21 яну 2016г.

От 1922г.

Периодът от Първата до Втората световна война е критичен за учените и лекарите. Те са принудени да реагират бързо и допринесат за развитието на нови методи за съхранение на животоспасяващата червена течност. Впоследствие Испанската гражданска война се превръща в прелюдия към Втората световна война. Това обстоятелство налага експедитивното транспортиране на кръв до предните линии на битката в Испания. По време на военните действия, разпространили се из цяла Европа, съюзническите сили са били редовно подпомагани от добре организираната мрежа за кръвопреливане. Дори САЩ взима участие в научната революция по съхранението на кръв.

Историята на кръвта в медицинската наука може да бъде последователно проследена от 1922 г. до 1948. и изглежда по следния начин:

1922 година

Пърси Лейн Оливър започва да извършва услуги по кръводаряване от дома си в Лондон. Той набира доброволци, които се съгласяват да имат 24-часова готовност да стигнат до местните болници, за да дадат кръв, ако възникне необходимост. Всички доброволци са изследвани за болести и кръвногрупова принадлежност, а имената и данните им се вписват в дневник, така че те да могат да реагират, когато се изисква кръв.

1930 година

На 23 март в Института "Склифософски" в Москва, д-р Серж Юдин за пръв път изследва ефикасността на кръвопреливането, като червената течност се прелива от труп на човек. Той успешно върнал към живота млад мъж, който си прерязал вените, инжектирайки го с 420 куб.см. кръв от трупа на 60-годишен мъж, който е починал, след като бил ударен от автобус. Руснаците първи се опитват да създадат мрежа от съоръжения за събиране и съхраняване на кръв, нужна за употреба в болниците.

1935 година

Групата на анестезиолозите в клиника "Майо" в Рочестър (щатът Минесота) е сред първите, които започват да съхраняват цитратна кръв и да я използват за трансфузии в болнична обстановка в САЩ.

1936 година

През август лекарят Федерико Дюран-Джорда дава началото на службата по кръвопреливане в Барселона. Чрез услугата се набира кръв, тества се и се съхранява в бутилки в хладилник. При нужда червената течност се транспортира в оборудвани коли до болниците.

1937 година

Д-р Бернар Фантус предложил понятието "кръвна банка", за да обобщи и обясни процесите по кръводаряване, събиране и съхраняване на кръвта в специализираните съоръжения в болница „Cook County Hospital” в Чикаго, Илинойс.

1939-40 година

През 1939 г. д-р Филип Ливайн и Р.E. Стетсън открили неизвестно до този момент антитяло в кръвта на жена, която е родила мъртво дете. Те стигат до извода, че този фактор в кръвта на плода, унаследен от бащата, предизвиква производството на антитела в майката.

1940 година

,
Д-р Карл Ландщайнер и Александър Вайнер откриват Rh фактора в кръвта чрез провеждането на експерименти с червени кръвни клетки от резус маймуни.

1940 година

Недостигът на плазма във Великобритания по време на Втората световна война подтиква САЩ да организира кампанията „Плазма за Великобритания”, ръководена от д-р Чарлз Дрю, работещ в централната лаборатория на Презвитерианската болница в Ню Йорк. Благодарение на новаторските техники става възможно да се отдели и съхрани кръвната плазма, която е добър заместител на кръвта. Д-р Дрю създава модерна и високо стерилна система за тестване и съхранение на плазма за доставка в чужбина чрез Червения кръст.
Търсейки траен заместител на течната плазма, харвардският биохимик Едуин Кон разработва метод за разделяне на различните си протеини (фракции) в кръвта. Благодарение на този метод плазмата се смесва с разтворител (етилов алкохол) и се центрофугира. Чрез този процес, наречен фракциониране, Кон и неговият екип са в състояние да изолират фибриногена на плазмените му компоненти (Фракция I), гама-глобулина (Фракция II и III) и албумина (Фракция V). Счита се, че всяка от тези фракции има различни терапевтични свойства.

1941 година

През януари, по искане на генералния секретар на армията и флота на САЩ Червеният кръст организира гражданска служба за събиране на кръвна плазма, която да помага за военните действия. Първият подобен център отваря в Ню Йорк на 04 февруари, а Червеният кръст набира над 13 милиона единици кръв по време на войната.

Филаделфийският хирург д-р Исидор Равдин успешно лекува жертвите на атаката в Пърл Харбър с албумин, за да се увеличи обема на кръвта им.

1943 година

В доклад за „JAMA” (списание на Американската медицинска асоциация) д-р Пол Бийсън свързва и обяснява появата на жълтеница в седем случая на преливане на кръв или плазма.

1948 година

Хирургът д-р Карл Уолтър въвежда една найлонова торбичка за събиране на кръв. Преди за съхранение са се ползвали стъклени бутилки. За съжаление те са чупливи и неудобни за съхранение. Пластмасата революционизира процедурата по кръвопреливане.