История на кръвта в медицинската наука от 1959 до 2002 година

От 1959г.

След края на Втората световна война хематологията достига нови висоти, за съжаление и нови предизвикателства и неуспехи. Изобретяването на найлоновите торбички за съхранение на кръвта намаляват външното замърсяване на дарената кръв до безпрецедентни нива, а търговското въвеждане на Rh имуноглобулин спасява живота на много Rh-позитивни бебета, родени от Rh-отрицателни майки. Въпреки тези подобрения скоро са опорочени с установяването на банки със заразена кръв. Хепатитът и вирусът HIV нерядко са предадени чрез кръвопреливане при хемофилиците, които са били принудени да разчитат на донорската кръв. В резултат на новоразработените политики в отговор на тази трагедия кръвопреливанията стават доста по-безопасни.

Историята на кръвта в медицинската наука може да бъде последователно проследена от 1959 г. до 2002 г. и изглежда по следния начин:

1959 година

Чрез използването на рентгенова кристалография д-р Макс Перуц, който работи в Кеймбридж, Англия разкрива структурата на хемоглобина (протеинът в червените кръвни клетки, който пренася кислорода).

1965 година

Д-р Джудит Пуул е американски физиолог, работещ в Станфордския университет. Тя открива, че при бавно размразяване кръвната плазма има по-високо съдържание на фактор VIII (или антихемофилен фактор). Откритието й предотвратява необходимостта хемофилиците да пътуват до болницата, за да се лекуват.

края на 1960-те

Доктор Кенет Бринкоус, работещ в университета Северна Каролина в Чапъл Хил и Едуард Шанбром, работещ за лабораториите „Hyland” произвеждат силно концентрирана форма на фактор VIII, осигуряващ изключително бързо кръвосъсирване. Полученият от тези учени прах е 100 пъти по-силен от необработената плазма, съхранявал се лесно в преносими флакони и можел да се инжектира със спринцовка от самите пациенти с хемофилия.

1971 година

През юли министърът на здравеопазването, образованието и социалните грижи Елиът Ричардсън  прехвърля отговорността за регулиране на индустрията по производството на кръвни банки от отдела за биологични стандарти (DBS) към Администрацията по храните и лекарствата (FDA).

Д-р Барух Блумбърг на Националния институт по здравеопазване (NIH) идентифицира специфично вещество по повърхността на вируса на хепатит B, което предизвиква производството на антитела. Неговата работа води до развитието на тест за откриване на наличието на антитела за хепатит В антитела.

1981 година

Първите случаи на новооткритото заболяване, предизвикващо имунна недостатъчност  били констатирани. Нарекли мистериозната болест GRID (Gay-related Immunodeficiency Disease) факта, че  тя била най-разпространена сред хомосексуалните мъже. По-късно заболяването е преименувано на СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност).

1982 година

Когато хемофилиците също започнали да развиват "GRID", д-р Брус Евът, който е специалист по хемофилия и работи за Центровете за контрол и превенция на заболяванията  стигнал до извода, че синдромът може да се причинява от кръвопреливането. Той представя своите теории по време на среща на Службата по общественото здраве през юли.

1983 година

Изследователите от лабораторията на д-р Люк Монтание, работещ в института "Пастьор" във Франция изолирали вируса, който причинява СПИН. Открили го в подут лимфен възел на пациент.

1985 година

След заразяването на десетки американци с вируса на СПИН чрез неконтролирано кръвопреливане се лицензира и първия скринингов тест наличието или отсъствието на антитела срещу ХИВ. Официалният лиценз е получен на 2 март от правителството на САЩ. Той си ползва до този момент.

1987-2002 година

Разработва се серия от изключително чувствителни тестове за скрининг на дарената кръв за инфекциозни заболявания.

Статията е част от историята на:

• История на кръвта в медицинската наука