Развитие на лъчетерапията от 1950 до 1985 г.: Епохата на мегаволтажа

От 1950г. до 1985г.

Този период обхваща годините между 1950 и 1985 г., въпреки че някои учени твърдят, че той продължава и в наши дни. Голямо достижение, свързано с лечението на дълбокоразположените тумори, е разработването на машините за кобалтова терапия и мегаволтажните линейни ускорители. Кобалтовата терапия може да произвежда лъчи, равняващи се на 1.3 МV рентгенови лъчи. Електронните линейни ускорители стават достъпни в средата на 50-те години, но широката им употреба започва през 60-те и 70-те години. Високата им енергийност (4-6 МеV при ранните машини; 10-20 МеV при по-късните) прави възможно увеличаването на дълбочината на проникване, като едновременно щади кожата и подобрява резултати от лечението и контрола на заболяването. Въпреки това, съществува едно непреодолимо ограничение – източниците на радиация, рентгенови лъчи или гама лъчи (кобалт), остават трудно контролируеми, тъй като преминават през  тъканите: разпръскват се настрани и преминават отвъд целта си, след което напускат тялото на пациента през точка, противоположна на точката на проникването, и повишават нивата на радиация в здравите тъкани, около тумора. За да се преодолее това, радиоонколозите и лекарите разработват планове за мултифункционално лечение чрез насочване на нежеланата радиация към повече здрави тъкани, за да се намалят дозите, натрупващи се на точно определено място. Тази практика помага за намаляването на видимите последствия, но също така повишава цялостното количество на погълната радиация от здравите тъкани. Количеството, необходимо за контролирането на нарастването на голяма част от туморите, е все още недостижимо, заради острите и продължителни усложнения и странични реакции, причинени от нараняването на незасегнатите тъкани.

През този период радиационната медицина (радиология) се обособява като отделна дисциплина. Навременните клинични проучвания демонстрират ефикасността на съвременните методи за прилагане на радиотерапията. Едно от най-ранните е осъществено от Гилбърт Флечнър в Тексаския университет; той ясно доказва, че мегаволтажното лечение намалява смъртността при рак на шийката на матката. Основаването на Американското общество на терапевтичните радиолози през 1966 г. е отчасти средство за насърчаване на внимателните и последователни проучвания като това на Флечнър. С течение на времето, радиолозите започват да се налагат сред обществото като радиоонколози; през 1983 г. организацията се превръща в Американско общество по терапевтична радиология и онкология.

В много отношения епохата на мегаволтажа продължава и днес, въпреки че развитието на високоенергийните електронни ускорители е доста зряло вече. В последните години акцентът на фотонната радиотерапия е поставен върху  технологии като компютъризиран контрол и подход към лечението като Интензивно модулираната лъчетерапия (МИЛТ). Целта, както през периода на мегаволтажа, е да се насочи по-ефективна доза към туморното огнище, като същевременно се намали количеството към тъканите, които не се нуждаят от лъчетерапия. Ако се замислите, това е логичния край на този интердисциплинарен подход. Негов предшественик е ротационната дъгова терапия, известна през 70-те и 80-те години. МИЛТ може да насочи висока доза към целевия обем, но модалността използва голям брой входни точки, поради което преминава през повече здрави клетки. При МИЛТ все още се използват фотони; тяхната абсорбция от тъканите остава непроменена.

по статията работи: Величка Мартинова

Статията е част от историята на:

• История на заболяването рак