История на медицинските шевове

От -500г.

Голяма част от хората по света познават процеса на зашиване на рани от първа ръка. Тази интервенция е необходима не само след извършване на операция, но и за затваряне на прорези, предизвикани по време на трудова злополука, нападение, битова злополука и т.н. Затова специфичният белег, оставащ след зарастване на раната, не е необичайна гледка дори в наши дни.

Много малко от нас обаче се замислят за богатата история, криеща се зад тази древна практика. Най-старите сведения за зашиване на прорези в тялото са по-древни от писмеността. Тези антични доказателства са египетските мумии, чиито коремни кухини са отворени с помощта на острие пост мортем. След като нетрайните органи на покойниците са отстранени, телата зашити обратно.

Древност и Античност

Първите сигурни сведения за изцяло медицинската употреба на техниката се срещат в трудовете на индийския лечител Сушурта Самхита. Наричан от историците „Бащата на хирургията“, той пръв описва професионални похвати за затваряне на прорези чрез зашиване. Малко по-късно Хипократ независимо достига до подобна употреба на иглата в медицината.

Древногръцката медицинска школа повлиява римските лекари, които постепенно доусъвършенстват употребата на шевовете в хирургията. Така например роденият в град Пергам римлянин Гален успява да осъществи първото успешно зашиване на рана във вътрешните органи на жив човек.

През Античността и Ранното Средновековие основният материал за изработване на медицински конци са растителните фибри. През 10-ти век обаче лечителите се ориентират към един също толкова добре познат материал, който обаче има по-висока издръжливост - животинските сухожилия и вътрешности. Замяната е въведена от арабския Абу ал-Касим ал-Ансари, който наблюдава своя домашен любимец да поглъща невероятно здравите струни на лютня, изработени от котешки черва.

Средновековие и Новото време

След кръстоносните походи, Монголската инвазия и Великите географски открития всички европейски науки са обогатени със знания от цял свят. И докато лекарите учат нови похвати, материалите, от които са изготвени техните сечива, остават едни и същи. Иглите за зашиване на рани се изливат от бронз, мед или сребро, а конците се изработват от сухожилия, черва, косми или коприна. За измиване на инструментите се ползва вода, а в някои случаи и вино или друг вид алкохол.

Първата значителна промяна относно хигиената на работа по време на обработване на рани настава, след като шотландския медик Джоузеф Листър въвежда стерилизацията през 60-те години на 19-ти век. За целта той използва съединението фенол. Британският хирург подобрява работата на французина Луи Пастьор, който първи осъзнава важността на премахването на патогените от медицинските инструменти. В началото на 20-ти век започват да се стерилизират и самите конци.

20-ти век

Зашиването на наранени кръвоносни съдове се появява едва миналото столетие. Негов създател е френският лекар Алексис Карел. Медикът създава своя техника, която спомага създаването на шевове в три измерения. Благодарение на този метод смъртността от кръвозагуба намалява драстично. За приноса си към хирургията Карел получава Нобелова награда за физиология и медицина.

През 30-те години на 20-ти век започва и последната част от модернизирането на материалите, с които се зашиват рани. През 30-те години започва масовото произвеждане на медицински конци, изработени от веществото поливинилов алкохол. Няколко десетилетия по-късно се появяват и използваните в съвременните болници конци, изработени от полигликолид, които имат свойството да се разграждат след няколкоседмичен престой в човешкото тяло.

Редактор: Георги Динев