История на Медицински университет - Плевен

От 1974г. до 2022г.

Медицински университет - Плевен е сравнително ново висше учебно заведение, което успява да се утвърди през годините в нашата страна.

Създаване и първи стъпки

В средата на 70-те години на 20 в. болницата в Плевен се развива до едно от най-големите лечебно-диагностични заведения в България. Разполага с голяма леглова база, с висококвалифицирани медицински кадри и с профилирани клинични звена. Всичко това дава предпоставка в онези години да бъде създаден медицински факултет в града.

Още през 1973 г. започва предприемането на действия за изграждане на структурата. Министерски съвет на Народна Република България излиза с решение (№ 794 от 30 декември 1973 г.) да бъде създаден Медицински факултет в Плевен. Той е част от Медицинска академия - София и през учебната 1974/1975 г. приема 250 студенти.

На 1 март 1974 г. възниква първата катедра - по неврология и неврохирургия. Няколко месеца по-късно, през есента, стартират и редовните учебни занятия. Честта да е първи декан се пада на проф. д-р Недко Кючуков.

През първите години на съществуването му Медицинският факултет в Плевен залага на развиването на учебно-преподавателската, научноизследователската и лечебно-диагностичната дейност. До пет години от неговото откриване вече разполага с 24 катедри, от които 14 са клинични.

Предизвикателствата пред ръководството на факултета са да осигури материална база, да предостави на студентите клинична база, където те да провеждат практическите си занятия, както и структурата да има достатъчно кадри за катедрите.

Период от 1979 г. до 1989 г.

В началото на 1979 г. властимащите променят статута на факултета и той се преобразува във Висш медицински институт. Освен това с Първостепенна окръжна болница стават обща структура. Разполагат с общо счетоводство, общо ръководство на административно-стопанската дейност, деканите на катедрите по клинични дисциплини вече отговарят и за съответните отделения в лечебното заведение.

Проф. Кючуков е начело на института до 1986 г., след него поста поема проф. д-р Никола Мумджиев. По негово време базата се подобрява, болничните помещения се разширяват и се сдобиват със съвременна апаратура. Също така се пребазират Медицинският колеж и изотопният център.

Период от 1989 г. до 2000 г.

През 1989 г. ръководител на ВМИ - Плевен става проф. д-р Марин Ганчев. По времето на неговото управление също се постигат немалко неща. Построява се втора клинична база, закупува се модерна апаратура, компютърен томограф и скенер, сформирана е Катедра по ортопедия и травматология, създава се Център по кръвопреливане.

Управлението на доц. д-р Кунчо Игнатов е белязано от стремеж към новаторство. Под негово ръководство през 1997 г. институтът е първият, който въвежда обучение по медицина на английски език. Отново първи в България сформира Катедра по обща медицина, а програмата за обучение по тази специалност става общонационална. ВМИ - Плевен е първенец и в друг аспект - внедрява системата за проблемно-базирано обучение и европейска система за трансфер на кредити, позволяващи преподавателска и студентска мобилност относно международните програми "Еразъм", "Сократ" и "Леонардо да Винчи".

Период от 2000 г. до наши дни

Периодът след 2000-та година отново носи промени на ВМИ - Плевен. През 2004 г. институтът е трансформиран в Медицински университет - Плевен.

Ръководството на институцията в лицето на проф. д-р Григор Горчев продължава осъвременяването на структурата. Открива се втори факултет "Обществено здраве" и се доизгражда трети факултет "Здравни грижи" (2008).

Университетът може да се похвали с още едно постижение - през 2007 г. отваря врати уникален за Балканите и Източна Европа Телекомуникационен ендоскопски център, който разполага с експериментална операционна зала и виртуална зала с тренажори. Чрез модерната апаратура може да се направи връзка между хирурга, който в момента извършва дадена интервенция, и хора, които се намират в конферентните и операционните зали, в центровете за терапия и диагностика в България и чужбина. Системата е идеален и уникален начин за обучение на студенти, специализанти и докторанти. През 2008 г. в плевенския Медицински университет проф. Горчев и неговият екип за първи път в нашата страна и в Югоизточна Европа въвеждат роботизираната хирургия. Пет години по-късно се популяризира понятието "хирургия без скалпел", където се извършва лечение на големи тумори с апарат за високо интензивен фокусиран ултразвук (ХАЙФУ).

През март 2016 г. под ръководството на ректор проф. д-р Славчо Томов се открива 4-ти факултет - "Фармация". Първите 30 студенти започват обучението си през учебната 2016/2017 г.

В наши дни Медицински университет - Плевен в структурно отношение изглежда така - разполага с 4 факултета ("Медицина", "Здравни грижи", "Обществено здраве" и "Фармация"), Медицински колеж, Департамент за езиково и специализирано обучение и Научноизследователски институт, който е най-новото попълнение. Студентите имат възможност да се обучават по 4 магистърски и 10 бакалавърски програми в 14 специалности.

Уебсайт: https://www.mu-pleven.bg/